5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№286
София.11.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2399/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адвокат С. Б., в качеството му на постоянен синдик на [фирма], срещу решение № 134 от 20.04.2015 г. по т.д. № 160/2015 г. на Апелативен съд – П., втори търговски състав, с което е потвърдено решение № 572 от 26.11.2014 г. по т.д. № 948/1012 г. на Окръжен съд – Пловдив, XVІ състав. С посоченото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените искове за обявяване за недействителна, на основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, спрямо кредиторите на несъстоятелността на [фирма], в несъстоятелност, публична продан, извършена от ЧСИ П. И., рег. № 821, по изп.дело № 20118210400348, на самостоятелен обект – „Ресторант” със застроена площ 331.23 кв.м., находящ се в сграда „Магазин за хранителни стоки, магазин за подаръци и ресторант”, изградена в УПИ І-1742, [населено място], като са отхвърлени и евентуалните искове с правно основание чл.646, ал.2, т.1 и т.4 ТЗ за прогласяване нищожността на публичната продан, извършена от ЧСИ П. И. с постановление за възлагане от 12.05.2011 г. по посоченото изп.дело, по силата на което правото на собственост върху посочения недвижим имот е придобито от [фирма], ЕИК[ЕИК].
Касаторът се позовава на основанията по чл.281 т.3, предл. първо и трето от ГПК, с искане за касиране на обжалвания съдебен акт. Твърди се неправилно приложение на материалноправни разпоредби, тъй като в резултат на извършените действия по изпълнителното дело даденото значително надхвърля по стойност полученото и по този начин е увредена масата на несъстоятелността на дружеството. Според касатора е осъществена хипотезата по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, а така също са осъществени и хипотезите на чл.646, ал.2, т.1 и т.4 ТЗ поради нищожност на всички действия, извършени в производството по принудително изпълнение, а действителната цена на имота надвишава значително цената, по която той е продаден от ЧСИ П. И.. В жалбата се поддържа, че въззивният съд не е обсъдил относимостта и приложимостта на съдебната практика, постановена в производства по чл.435, ал.3 ГПК, в която се приема, че е налице основание за отмяна на постановления за възлагане на ЧСИ при занижена продажна цена.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Могат ли да бъдат прогласени за недействителни спрямо кредиторите продажби, осъществени от частен съдебен изпълнител, а не от длъжника, във връзка с безспорното положение в правната теория, че принудителното изпълнение е сурогат на доброволното изпълнение; 2. Следва ли действията на съдебния изпълнител да са законосъобразни в смисъла, който е вложен в чл.647 ТЗ, т.е. да не се продава на занижени цени и 3. Относими ли са принципите в практиката по чл.435, ал.3 ГПК – за отмяна на публична продан поради занижени цени, към прилагането на чл.647 и чл.646 ТЗ. По поставените въпроси касаторът се позовава на допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване. Съображения са изложени в постъпил в срока по чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, в който е взето становище и за неоснователност на подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и поради това е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – П. е извел правни изводи, че в хипотезите на чл.646 и чл.647 от ТЗ могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността определени действия и сделки, с които търговецът намалява активите си чрез разпореждане със собствено имущество, като с това уврежда кредиторите си, от което следва, че сделките трябва да изхождат от длъжника. Прието е, че относителната недействителност не засяга действия, извършени от трети лица, каквито се явяват съдебните изпълнители и осъществената от тях публична продан не е резултат от действие на длъжника и не е сделка по см. на търговското/ облигационното/ право. Въз основа на доказателствата по спора е констатирано, че купувачът [фирма] е придобил собствеността върху посочения самостоятелен обект за сумата 180 007.24 лв., въз основа на проведена от ЧСИ П. И. публична продан на ипотекирано в полза на [фирма] недвижимо имущество на несъстоятелния длъжник. Изразено е становище, че с влизане в сила на постановлението за възлагане собствеността е преминала на законно основание върху търговеца – купувач, като възлагането има вещноправно действие и с него се прехвърлят от съдебния изпълнител върху купувача правата, които длъжникът е имал върху продадената вещ, както и, че публичната продан не е договор за продажба, а едностранен акт на орган на принудителното изпълнение, а след влизане в сила на постановлението за възлагане проданта може да бъде оспорена само по реда на чл.496, ал.3 ГПК.
Въззивният съд не е възприел доводите на въззивника /сега касатор/, че ЧСИ е следвал служебно да спре изпълнителното производство, на основание чл.638 ТЗ. Съображенията в тази насока са основани както на ирелевантността на тези доводи, предвид предмета на спора, така и на обстоятелството, че решението за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], с произтичащите от това последици по чл.638 ТЗ е от 24.11.2011 г., докато публичната продан е финализирана с постановление за възлагане от 12.05.2011 год.
Решаващият съд е счел за неоснователни оплакванията на въззивника за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, мотивирани с различието между цената, на която е продаден процесния недвижим имот и определената от вещите лица пазарна цена. Прието е, че след като не се касае за осъществена от несъстоятелния длъжник възмездна покупко-продажба, то не е необходимо да се изследва стойностното съотношение между даденото и полученото по сделката/ чл.646, ал.2, т.4 ТЗ – отм./ , а от друга страна, пазарната цена зависи от реалното пазарно търсене и предлагане.
Решаващият въззивен състав е приел за ирелевантна съдебната практика, на която се е позовал в писмената си защита въззивника, постановена в производства по чл.435, ал.3 ГПК.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Предвид решаващите изводи на въззивната инстанция, обусловили отхвърлянето на предявените от синдика искове – главен по чл.647, ал.1 т.3 ТЗ и евентуални – по чл.646, ал.2, т.1 и т.4 ТЗ/в редакция преди изм. с ДВ бр.20/2013 г./, за обуславящ по см. на чл.280, ал.1 ГПК следва да се приеме само първият правен въпрос, а именно дали могат да бъдат прогласени за недействителни спрямо кредиторите извършени от съдебен изпълнител, а не от длъжника, продажби на имоти. Независимо от наличието на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, не може да се счете за доказана поддържаната от касатора допълнителна предпоставка. Посоченият правен въпрос не отговаря на изискванията по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. От изричните разпоредби на чл.646, ал.2 и чл.647 ТЗ следва, че общата предпоставка за атакуемите действия и сделки е те да са извършени доброволно от длъжника. Посочените законови разпоредби са напълно ясни, а по прилагането им е създадена практика на ВКС, постановена при действието на новия ГПК, попадаща в обхвата на задължителната практика за долустоящите на ВКС съдилища – така например, решение по т.д. № 135/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 1388/2014 г., І т.о. и др., в съответствие с която е формираната правна воля на съда в атакувания въззивен съдебен акт. В цитираните решения отделни състави на ВКС, Търговска колегия са приели, че за да бъдат относително недействителни, действията и сделките трябва да изхождат от длъжника, т.е. да се касае за доброволно предприети от длъжника действия по погасяване на задължения и сключване на сделки с тази цел. Във второто посочено решение е застъпено и категоричното становище, че погасяването на задължения /макар по това дело да се касае за публични вземания/ чрез принудително изпълнение, осъществено в рамките на съответните подозрителни периоди по чл.646, ал.2 ТЗ, не е атакуемо. Не би могло да се приеме, че са налице основания за промяна на тази практика, нито за даване на ново тълкуване на съдържащите се в цитираните разпоредби правни норми.
Останалите формулирани от касатора въпроси не обосновават наличието на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като във въззивното решение не е извършвана преценка за законосъобразност на действията на съдебния изпълнител, а това е и извън предмета на делото, а правилността на изводите на съда за неприложимост на съдебната практика по чл.435, ал.3 ГПК не може да се преценява в производството по селекция на жалбите.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 134 от 20.04.2015 г. по т.д. № 160/2015 г. на Апелативен съд – П., втори търговски състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: