Определение №286 от по гр. дело №4154/4154 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София 14.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
       Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
                       ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4154/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. К. С. и С. А. И. против решение от 20.06.2008 г. по гр.д. № 1209/2007 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. Излагат се доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, точка 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба П. Й. П. изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилност на последното.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С атакуваното решение Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, е отменил решение на Великотърновския районен съд в частта, с която ответникът е осъден, на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на всеки от ищците по 3617,41 лв. – обезщетения за имуществени вреди от увреждане на съсобствения им апартамент, причинени в резултат на незаконни действия на ответника, изразяващи се в монтиране на бойлер на слънчеви батерии на покрива на жилищната сграда, в нарушение на ЗС и ПУРНЕС и без спазване на съответните технически изисквания, като вместо това е постановил решение, с което е отхвърлил предявените искове. За да постанови този резултат, окръжният съд е приел от фактическа страна, че на покрива на жилищната сграда до бойлера на ответника бил монтиран и бойлер на ищците. Последните, в нарушение на техническите и конструктивни изисквания и след издаване разрешение за ползване на сградата са пробили бетонната плоча на тавана с дебелина около 10 см. и са прокарали въздухопроводи. Една седмица преди 9.07.2005г. /установяването на щетите от ищците/ е имало валежи /от 3 до 7 юли включително/, които на 3 и 4 юли 2005г. са били интензивни, спадащи към опасните и особено опасните явления според писмо изх. № 56/15.05.2007 г. на НИМХ, Хидрометеорологична обсерватория Велико Търново. От правна страна е приел, че по делото са установени щетите и стойността им, но не е доказано същите да са причинени в резултат на монтирането на бойлера от ответника или от повреда и теч на вещта.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че с решението си съдът е разгледал следните съществени процесуалноправни въпроси: следва ли съдът да обсъди всички доводи на страните, за да достигне до изводите за неоснователност или основателност на предявения иск; следва ли съдът да мотивира кои свидетелски показания кредитира и защо; може ли съдебна експертиза да почива на предположения и вещото лице да събира доказателства. Твърди се, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и по-точно – решени в противоречие с каузалната практика на ВКС, в подкрепа на което са цитирани конкретни решения.
Действително, въззивният съд не е обсъдил довода на ищците законосъобразно ли е монтиран бойлерът на ответника върху общата част на сградата /покрива/ – взето ли е съгласие на общото събрание на етажната собственост и спазени ли са съответните технически изисквания. Този въпрос, обаче, не е съществен за конкретния казус. При наличие на причинно-следствена връзка между факта на монтирането на бойлера и наводняването на апартамента на ищците, причинило им имуществени вреди, ответникът би бил отговорен независимо от това дали действията му по монтиране на вещта са законосъобразни или не, като в първия случай отговорността му ще се основава на чл. 50 ЗЗД, а във втория на чл. 45 ЗЗД. При липса на такава причинно-следствена връзка, отговорността му не би могла да се ангажира дори при незаконно монтиране на вещта. В този смисъл, посоченият процесуалноправен въпрос не би могъл да повлияе на крайния резултат и не е съществен за конкретния случай.
Останалите два посочени по-горе процесуалноправни въпроса не са разглеждани и обсъждани от въззивния съд. Съдът е кредитирал показанията на разпитани свидетели досежно личните им възприятия на фактите, но е приел, че съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства – гласни, писмени и извършените в производство по обезпечаване на доказателствата техническа експертиза и оглед не установяват причинно-следствена връзка между настъпилия теч в апартамента на ищците и действията по монтиране на бойлера или повреда на последния и не са достатъчни, за да обосноват извод за наличие на такава. А доводът на жалбоподателите, че е невъзможно установяването на причинно-следствената със съдебно-техническа експертиза предвид изминалия период от време не е обстоятелство, пораждащо правомощия за съда да приеме за доказано твърдението им за наличие на такава.
Ответникът по касационната жалба не претендира присъждане на деловодни разноски, а и няма данни такива да са направени.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.06.2008 г. по гр.д. № 1209/2007 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top