О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София, 07.05.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 89 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Е. “Л”, гр. П. срещу въззивно решение № 445/24.09.2008 г. по в. гр. д. № 499 /2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 59/18.02.2008 г. по т. д. № 123/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу “Т” ЕООД гр. С..
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилното приложение на материалния закон – чл. 76 ЗЗД. Поддържа се и необсъждане на доказателствата по делото и отсъствие на мотиви в съдебния акт на въззивната инстанция.
Касаторът, след изричните указания на Пловдивски апелативен съд, дадени му с Р. № 783/04.11.2008 г., е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле бланкетно, единствено с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, цитирайки и прилагайки Решение № 748/24.04.2001 г. по гр. д. № 2504/2000 г. на ВКС, V г. о.
Ответникът по касационната жалба не взема становище по допускането й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е същественият материалноправен или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно или от изложението му да може да се изведе подвеждането на фактическите данни под една от изброените хипотези на текста. В конкретния случай, изложението на основанията за допускане на касационно обжалване /чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ съдържа две изречения, едното от които маркира въззивното решение, а второто посочва решението на ВКС по гр. д. № 2504/2000 г., обяснявайки, че съгласно него, правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД е диспозитивно и в полза на кредитора, поради което, последният можел да приеме друга поредност на погасяване на задълженията на длъжника.
Лаконичният довод в касационната жалба, че въззивния съд неправилно е приложил материалния закон /чл. 76 ЗЗД/, би могъл да бъде квалифициран като основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не може да обоснове приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т. 1 – 3 на цитирания регламент. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. В случая, за да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че всички претендирани вземания по договора са били заплатени от ответника, т. е. задълженията са били погасени, поради което е посочил, че е безпредметно позоваването от страна на жалбоподателя на приложението на законовата презумпция на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Преценката за допустимост на касационното обжалване по приложно поле се извършва от настоящата инстанция въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи в приложението към касационната жалба, каквито в случая не са развити. Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор. По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд решение № 445/24.09.2008 г. по в. гр. д. № 499/2008 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 445/24.09.2008 г. по в. гр. д. № 499/2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: