О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 287
София, 14.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари…….……………………
две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 424/2016 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Център на промишлеността на Р България в [населено място], Руска федерация, със съдебен адрес в София, чрез пълномощниците си адв. Й. Г. и П. Р. АК-София, е подал касационна жалба срещу решение от 07.08.2015 година по гр.д. № 20649/2014 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 26.08.2014 г. по гр.д. № 61279/2012 г. на Софийския районен съд, 37 състав. С него са отхвърлени искове на касатора срещу М. К. Б. от София и В. Б. К. от София с правно основание чл.101, ал.1 ЗДСл. В жалбата са развити касационните основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК – касаторът се позовава на допуснати нарушения на материалния закон /чл.20 ЗЗД/, на съществени съдопризводствени правила /чл. 236, ал.2 ГПК/ и необоснованост на решението.
Ответницата М. К. Б. от София, чрез пълномощника си адв. П. А. от АК-София, оспорва жалбата с писмен отговор. Поддържа, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Претендира разноски.
Ответникът В. Б. К. от София, чрез пълномощника си адв. М. М. от АК-София, също оспорва жалбата както относно твърденията за наличие на основание за допускане на обжалването, така и по съществото на правния спор. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК поради следното:
В изложението към касационната жалба не са формулирани въпроси, които ВКС да обсъди в контекста на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касаторът. В него се съдържат твърдения за неправилност на решението поради материалната му незаконосъобразност, свързана липса на тълкуване на представени по делото договори – нарушение на чл.20 ЗЗД, както и на данни за изплащане на договорени суми два пъти. Съдържа се и твърдение за допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, които се отнасят до изискването за мотивиране на съдебното решение – чл.236, ал.2 ГПК и чл.272 ГПК. Касаторът прилага ТР № 1/04.01.2001 г. ОСГК, р. № 67/30.07.2014 г. по т.д. № 1843/2013 г. на ІІ т.о.; р. № 134/30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г. на ІІ т.о. и р. № 120/04.04.2013 г. по гр.д. № 964/2012 г. на ІV г.о., но не обоснова наличието на противоречие между посочената задължителна съдебна практика и приетото в настоящото решение и за кои части се отнася тя.
За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, в какъвто смисъл са развитите оплаквания, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. Освен липсата на правни въпроси в изложението няма и доводи по основателността на искането за допускане на обжалването, а само текстово изписване на нормата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Не е посочено с какво решителните мотиви на въззивното решение противоречат на задължителните актове на ВКС, нито може да се обоснове наличие на противоречива практика на съдилищата. Не се поддържа и обосновава също така липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока, в какъвто смисъл са разясненията, дадени по приложението на т.1 и 2 на чл.280, ал.1 ГПК в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Независимо от това може да се има предвид, че решаващите мотиви на въззивния съд са свързани с липсата на доказателства за това, че вредите са нанесени от ответниците, както и че те са причинени при или по повод изпълнението на служебните им задължения умишлено или при груба небрежност. Тези основополагащи кумулативни изисквания, свързани с приложението на чл.101, ал.1 ЗДСл /от обективна страна – установяване на деянието и от субективна страна – то да е извършено умишлено или при груба небрежност/ не са засегнати в изложението към касационната жалба и по отношение на тях няма въпроси, нито приложена практика на съдилищата. При този изход на касационното производство следва на ответниците да се присъдят направените съдебни разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.08.2015 година по гр.д. № 20649/2014 година на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Център на промишлеността на Р България в [населено място], Руска федерация, със съдебен адрес в София, ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Б. от София сумата 1440 лева /хиляда четиристотин и четиридесет лева/ адвокатско възнаграждение и на В. Б. К. от София сумата 1440 лева /хиляда четиристотин и четиридесет лева/ адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.