О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
София, 15.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 2082/2015 г. и за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 пр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№3102/16.03.2015 г. ,подадена от В. Д. Ж. чрез пълномощника адв.А. С., срещу определение № 86/27.02.2015 г. по ч.гр.д.№ 686/2015 г. на ВКС, І г.о.С него е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх.№3830/13.06.2014 г., подадена от същия жалбоподател срещу определение № 328/ 21.05.2014 г. по гр. д. № 266/2014 г. на Окръжен съд-Сливен.
Жалбоподателят прави оплакване, че неправилно ВКС е отказал да разгледа частната касационна жалба подадена срещу определението на въззивния съд.Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответниците по частната жалба [фирма] и [фирма] в писмен отговор, подаден чрез процесуални представители адв.С. Е. и адв.Н. М. изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Претендират разноски.
ВКС, състав на ІII г.о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовоустановения срок и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното определение ВКС е приел, че частната касационна жалба вх.№3830/13.06.2014 г. е процесуално недопустима. Тя е насочена срещу определение на въззивен съд, с което е отменено определение на първоинстанционен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запор върху машини и МПС и е обезсилена издадената обезпечителна заповед. ВКС е посочил,че определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, тъй като с него е отменен съдебен акт на първоинстанционен съд за допускане на обезпечение . Позовал се е на ТР № 1/ 21.07.2010 г. по тълк.д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС според което определение, постановено от въззивен съд по повод жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което е допуснато обезпечение на иск или молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване.Действието на ТР е запазено и след изменението на чл. 396 ал.2 ГПК /ДВ бр.100/2010 г./,съгласно което подлежи на касационно обжалване само това определение,постановено от въззивен съд,с което се отменя определение на първоинстанционен съд, с което е отказано обезпечение и на свой ред го допуска.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира,че определението е правилно.
Определенията на съда по обезпечение на иска – чл. 396 ал. 1 ГПК, подлежат на двуинстанционно разглеждане, с изключение на хипотезата по чл. 396, ал. 2 ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010 г./.Според тази разпоредба подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение на иска, когато районният съд е отказал исканото обезпечение. В случая обезпечение е допуснато от районния съд, а въззивният съд е отменил определението му.Съдебният акт,постановен от въззивния съд не се обхваща от нормата на чл. 396, ал. 2 ГПК и не подлежи на касационен контрол.С него той не се е произнесъл за пръв път по допускането на обезпечение, а е действал като въззивна инстанция по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд. В чл. 274, ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени определенията, подлежащи на касационно обжалване. Определението,постановено от въззивния съд не принадлежи към визираните от чл.274 ал.3 т.1 ГПК определения ,тъй като няма преграждащ характер.Не е и от определенията, попадащи в категорията на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, защото с него съдът не се произнася по същество на други производства, а има привременен съпътстващ характер. Определенията, с които въззивният съд се произнася по частни жалби срещу определения по чл. 390 ГПК на първоинстанционен съд подлежат на обжалване пред ВКС, само ако въззивният съд допусне обезпечението – чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. По аргумент от противното основание, ако въззивният съд отмени определението на първоинстанционния съд за допускане на обезпечението, въззивното определение не подлежи на касационен контрол.
Независимо от изхода на делото, искането на ответниците по частната жалба за присъждане на разноски в това производство не следва да бъде уважено, с оглед разрешението,съдържащо се в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК-т.5, според което направените от страните разноски в обезпечителното производство се присъждат с решението по съществото на спора.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 86/27.02.2015 г. по ч.гр.д.№ 686/ 2014 г. на ВКС, І г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: