О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
гр. София, 24.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 7658/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ю. А. К. срещу решение № 2406 от 29.03.2013 г. по гр. дело № 10873/2012 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ- г въззивен състав.
Ответницте по касация – С. С. Н. и Т. А. Н. поддържат становище за липса на предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 1 – 3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски градски съд /СГС/ е потвърдил решение от 25.04.2012 г. по гр. дело № 4805/2011 г. на Софийски районен съд, І ГО, 39 състав, с което първостепенният съд е отхвърлил предявените от Ю. А. К. срещу Т. А. Н. и С. С. Н. искове с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 13 100 лв., обезщетение за ползването на апартамент № 9, находящ се в [населено място], [улица] – 19, вх. „А”, ет. 3, в периода от 26.11.2007 г. до 25.11.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 04.02.2011 г. до окончателното й изплащане и е присъдил сумата 1500 лв. разноски в полза на ответниците по претенциите. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за безспорно, че ищцата е собственик на процесния апартамент № 9, след делба на съсобствен апартамент № 9 – 10 от 1996 г., приключила със съдебна спогодба, съгласно условията на която апартамент № 10 е на ответниците, а двата апартамента са с отделни врати и общ вход, от който, както и от вратата на процесния апартамент № 9 ищцата има ключ от 1996 г. В мотивите съдът е посочил, че не са ангажирани доказателства за процесния период ищцата да е била препятствана да ползва собствения си апартамент и то от страна на ответниците по иска, както и е приел, че не са ангажирани доказателства патронът на входната врата да е бил сменяван, нито ответниците да са отказали достъпа й до нейния имот.
Не са налице данни за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение, обуславящи допускане на касационен контрол /арг. т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/. Въззивният съд се е произнесъл при наличието на предпоставки за разглеждане на делото по същество и не е допуснал нарушения, водещи до недопустимост на съдебния акт. Оплакванията за процесуални нарушения, визират неправилност на съдебния акт и са такива по чл. 281, т. 3 ГПК, а не по чл. 281, т. 2 ГПК. Ето защо не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК е поставен само един въпрос, формулиран от жалбоподателката, както следва: „…- обсъждането на доказателствата в тяхната съвокупност и поотделно от въззивния съд, при което той е длъжен да извърши самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал в процеса”. От цитираното изречение се вижда, че в него се съдържа преди всичко констатация за това, какво задължение има съдът при преценка на доказателствата, а не въпрос, при обсъждането на кои конкретни доказателства и по какъв начин въззивният съд се е отклонил от разрешенията, приети в приложената практика. Процесуалноправният въпрос не може да бъде общотеоретичен, а конкретен /арг. т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/ и поради това трябва да бъде относим към определено съдопроизводствено действие на въззивната инстанция. Формулиран по посочения по – горе начин от жалбоподателката цитираният въпрос не релевира общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като не отразява становището на страната, за кои конкретно мотиви на обжалваното решение и поради какви съображения счита, че въззивният съд се е отклонил от приетото в приложените решения на състави на ВКС. Освен това жалбоподателката не е обосновала и допълнителни основания по чл.280, ал.1, т. 1- 3 ГПК, които трябва да бъдат въведени кумулативно с общите основания за допускане на касационен контрол /арг. т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/. Така цитирайки решение по гр. дело № 646/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. страната е посочила единствено твърдението си, че обжалваното решение „е в противоречие със задължителната практика на ВКС относно функциите на въззивната инстанция”, без да изложи и обоснове съществуващото според нея противоречие с конкретни мотиви на СГС, от което да се види по какъв начин въззивният съд е осъществил преценка на доказателствата извън правомощията си на въззивен съд. В случая единствено са цитирани част от мотивите на ВКС, без съпоставяне с разрешенията, приети от въззивния съд и обосновка на допуснато от него отклонение от правните разрешения в касационното решение. При позоваването на следващото решение – по гр. дело № 1413/2009 г. на ВКС, ІV г.о., извън твърдението си, че въззивният съд е отказал излагане на собствени мотиви страната не е направила изложение относно обстоятелствата, по които според нея СГС не е взел отношение. За да се аргументира основание по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК касаторът трябва да посочи, в какво се състои противоречието в правните разрешения между въззивния съд и касационния съд, като твърдението, че има противоречие и прилагането на решение на състав на ВКС не съставлява обосноваване на основание по разпоредбата. Следващите решения, посочени от жалбоподателката са тези по гр. дело № 1620/2009 г. на І г.о. и по гр. дело № 471/2011 г. на ІІ г.о. на ВКС, но и по отношение на тях в приложението са изложени единствено твърдения за противоречие / по първото от тях и цитат от мотивите му/, без да се отрази въпроса, по който въззивният съд е допуснал противоречие / чрез посочване на конкретно процесуално действие или конкретен мотив във въззивното решение / и без да се съпоставят мотивите на съдебните актове – въззивното решение и касационното решение, за да се установи, как като начин на процедиране СГС се е отклонил от разрешенията в касационното решение. Не е обосновано и основание по чл. 280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК. Не съставляват основания по чл.280, ал.1 ГПК твърденията на жалбоподателката за допуснати нарушения на закона, тъй като същите са относими към нарушенията по чл.281, т.3 ГПК, които не се разглеждат в производство по чл.288 ГПК. Освен това в случая въззивният съд е изложил свои мотиви за съображенията с оглед, на които приема за недоказани твърденията на ищцата за лишаването й от страна на ответниците по иска от ползване на процесния имот. Изложени са съображения и по възприемането на конкретната фактическа обстановка от доказателствата по делото. Поради това следва да се приеме, че въззивният съд е процедирал в съответствие със задължителната практика по приложението на чл. 272 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че жалбоподателката не е обосновала приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на ответниците по касация направените разноски за настоящето касационно производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 1500 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2406 от 29.03.2013 г. по гр. дело № 10873/2012 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ- г въззивен състав.
ОСЪЖДА Ю. А. К. да заплати на С. С. Н. и Т. А. Н. направените разноски за касационното производство в размер на сумата 1500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: