О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
София, 27.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2122/2015 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№4859/16.02.2015 г., подадена от адв. А. Б. – процесуален представител на ищеца частен съдебен изпълнител В. А. А. от [населено място], против въззивно определение №291/29.01.2015 г. по ч.гр.д.№3408/2014 г. по описа Пловдивския окръжен съд, VІІІ – ми граждански състав, с което е потвърдено определение №12126/23.10.2014 г. по гр.д.№15174/2014 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХІІІ-ти граждански състав, с което е производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Върховния административен съд.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че определението на районния съд е правилно, тъй като на гражданския съд е възложена компетентност да разрешава граждански спорове, а естеството на спора се определя от естеството на правото, относно което се търси решение. Изложени са изводи, че под ведомството на гражданските съдилища е поставено разрешаването на спорове относно гражданските правоотношения в широкия смисъл на това понятие, включващи всички материални правоотношения, регулирани с метода на равнопоставяне на участващите в тях субекти, а в конкретния случай се търси защита срещу твърдяна нищожност на решения на ОС на КЧСИ, а не разрешаване на гражданскоправен спор в посочения по-горе смисъл. Въззивната инстанция е стигнала до краен извод, че специалният закон уреждащ дейността на ЧСИ, предвижда и специален ред за разглеждане на тези спорове, като според разпоредбата на чл.53 ЗЧСИ, тези решения могат да се обжалват пред ВАС. Относно твърденията на ищеца, че не се обжалват посочените в исковата молба решения, а се предявява установителен иск по чл.124 ГПК за прогласяване нищожността им е прието, че този довод е неоснователен, тъй като разпоредбата на чл.53 ЗЧСИ урежда реда за обжалване актовете на ОС, поради което този следва да се спази.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение като се поставят следните два въпроса: 1. Кой е процесуалният ред и на чий съд е подведомствен спора/иска/ за прогласяване нищожност на решение на ОС на К. на ЧСИ – по реда на чл.124 ГПК пред граждански съд или по реда на чл.53 ЗЧСИ пред административен съд/ВАС/ ? и 2. Прави ли разлика/разграничение/ разпоредбата на чл.53 ЗЧСИ между нищожност и незаконосъобразност на взетите решения що се касае до реда за установяването им ? Прави ли разлика законът по принцип между реда за обявяване на нищожност и реда за проверка за законосъобразност на решенията на общите събрания ?
Като основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – Камара на частните съдебни изпълнители, посредством процесулания си представител – юрисконсулт Д., е депозирала отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и с оглед отговора на ответника в настоящото производство съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК. Въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставените въпроси са относими към спора и се свеждат до приложимостта на чл.53 ЗЧСИ и чл.124 ГПК, но по тях въззивната инстанция е приложила закона точно.
Приложимостта на разпоредбата на чл.124 ГПК за атакуване на съдебните актове, поради тяхната нищожност, визира само тях и се отнася само до гражданскоправните спорове. В случая се касае до искане за прогласяване на нищожност на решения на ОС на К. на ЧСИ, които нямат характер на съдебни актове. От друга страна разпоредбата на чл.53 ЗЧСИ изрично предвижда контролът за решенията на визираното общо събрание да се извършва по реда, предвиден в нея.
Представеното ТР №1/06.12.2002 г. по тълк.д.№1/2002 г. на ВКС е неотносимо към настоящия случай, тъй като то се отнася до правоотношения по Търговския закон, които са неотносими към правоотношенията, визирани в ЗЧСИ.
Поради това изводите на Пловдивския окръжен съд са съобразени с точното приложение на закона и не са в противоречие с посоченото тълкувателно решение.
Ето защо обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Предвид направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че същото е направено своевременно и следва да бъде уважено, като частният касационен жалбоподател следва да заплати на ответника по жалбата такова в размер на 300 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №291/29.01.2015 г. по ч.гр.д.№3408/2014 г. по описа Пловдивския окръжен съд, VІІІ – ми граждански състав, с което е потвърдено определение №12126/23.10.2014 г. по гр.д.№15174/2014 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХІІІ-ти граждански състав, с което е производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Върховния административен съд, №291/29.01.2015 г. по ч.гр.д.№3408/2014 г. по описа Пловдивския окръжен съд, VІІІ – ми граждански състав, с което е потвърдено определение №12126/23.10.2014 г. по гр.д.№15174/2014 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХІІІ-ти граждански състав, с което е производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Върховния административен съд.
ОСЪЖДА В. А. А. – Частен съдебен изпълнител с Булстат [ЕГН], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.1, да заплати на К. НА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ – [населено място], [улица], ет.4, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: