О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
С. 29.02.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1416 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Апелативна прокуратура [населено място] против въззивно решение № 1444 от 29.07.2011г. по в.гр.д.№ 1259 по описа за 2011г. на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение № 840 от 16.02.2011г. по гр.д.№ 10983/09г.на Софийски градски съд в частта,с която е отхвърлен иска за разликата над 20 000лв.до 30 000лв.и вместо това е постановено друго,с което е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Ж. Г. С.,на основание чл.2 т.2 изр.1 от З. още 10 000лв.над присъденото обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва, считано от 2.11.2006г.до окончателното й изплащане,като са присъдени и следващите се разноски.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,като се твърди,че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с т.11 от ППВС №4 от 23.12.1968г.и т.3 и т.11 от ТР №3 от 22.04.2004г.и т.19 от ТР №1 от 4.01.2001г. по въпроса за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице и за приложението на обществения критерии за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД.Позовава се и на две казуални решения на ВКС и на решения на СГС и В.,които обаче не съдържат отбелязване,че са влезли в сила.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейната допустимост основателност
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. състав е мотивирал решението си с това, че Ж. Г. С. е бил оправдан,след като е бил обвиняем за извършено особено тежко по смисъла на НК деяние /по чл.282 ал.3, във вр.с ал.2,вр.с чл.20 ал.2 и чл.26 ал.1 от НК/,производството е продължило 9 години и 5 месеца/от 04.1997г.до 11.2006г./,установено е с гласни доказателства,че в определен период от време-с оглед наложената му мярка да неотклонение”подписка” и административна мярка”забрана за напускане на пределите на РБ”–на пострадалия значително са били ограничени социалните контакти и професионалната му реализация,освен това обвинението се е отразило неблагоприятно на психиката му за продължителен период от време и е довело до влошаване на здравословното му състояние,пред вид приетото заключение на експертиза,съгласно което може да се приеме,че претърпеният през 2000г. микроинсулт е причинен от продължителното наказателно производство., Съдът е отчел и неизбежно претърпения стрес,притеснения,унижения, психологически тормоз.
В тази връзка-поставеният въпрос – за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение – е от значение за изхода на спора, /защото е свързан с решаващите мотиви на съда/,но не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС,както се твърди в жалбата. В цитираната от касатора т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени.В. съд е взел пред вид всички съотносимите обстоятелства и изрично ги е посочил при обосноваване на присъдения размер на обезщетение.Съгласно цитираното Постановление – всеки отделен случай е специфичен,преценката е индивидуална и се отчитат различни обстоятелства. По делото – въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил – продължителността на воденото производство,неговия характер,вида и тежестта на деянието,за което е повдигнато обвинение, отражението му върху общественото положение, авторитет, професионална репутация на обвиненото лице/директор на банка, известен специалист с продължителен стаж/,неговата възраст, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми,конкретното им негативно отражение,свързано с невъзможността да си намери след това подходяща работа,променения му социален и житейски статус,личността му промяна и влошеното му здравословно състояние.
В. решение не противоречи на т.3 и т.11 от ТР № 3 от 22.04.05г. по т.д.№3/04г.на ОСГК на ВКС,защото в случая не са налице данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострада-лия,нито на т.11 от същото ТР,тъй като е спазено изискването обезщете-нието за неимуществени вреди да бъде определено глобално по справедли-вост. Не е налице и противоречие с т.19 от ТР №1 от 4.01.2001г.,тъй като- въззинната инстанция е изгложила собствени ясни мотиви.
Горното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че не е налице посоченото основание за допускане до касационно обжалване на въззивния акт,поради което, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1444 от 29.07.2011г. по в.гр.д.№ 1259 по описа за 2011г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.