О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
Гр. София, 03.05.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 29.03.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 201/2017 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], [община], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 357/10.11.2016 г. по в.т.д. № 608/2016 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 333 от 28.07.2016 год. по т.д. № 58/2015 год. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне иска на касатора да се признае установено по отношение на [фирма] /н/, синдика на дружеството и всички кредитори в производството по несъстоятелност, съществуването на предявеното от [фирма] и неприето в същото производство вземане в размер на 839 000 лв., представляващо неустойка за периода 27.12.2012 г. – 15.04.2015 г. за забавено изпълнение по Договор от 16.12.2012 г. между страните относно връщане на получената сума от 100 000 лв.
Касаторът навежда доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение и по подробно изложени съображения моли за неговата отмяна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: 1.“Налице ли е нищожност на уговорката за неустойка поради нарушаване на добрите нрави, когато неустойката надхвърля размера на законната лихва, респ. размера на претърпените от неизпълнението вреди?“. 2. „При определяне на това дали е нищожна или не клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави, следва ли за критерий да се взема разпоредбата на чл. 86 ЗЗД и да се съпоставя размерът на неустойката с размера на законната лихва?“. 3. „Нищожна ли е клаузата за неустойка, уговорена в процент от неиздължената главница и без фиксиран срок или краен предел, до който може да се начислява, като противоречаща на добрите нрави или преценката на приложението на чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД следва да се направи за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, въз основа на конкретни примерни критерии и следва ли да има по делото такива обсъждани критерии?“ 4. „Нищожна ли е уговорката за неустойка в размер на 1 % дневно върху дължимата главница без ограничение във времето, като нарушаваща добрите нрави и морални правила или следва да се приеме, че не се касае за нищожност и прекомерност по смисъла на чл. 92, ал.2 ЗЗД?“ 5. „Как следва да се определят очакваните вреди от неизпълнението, за да се приеме, че клаузата за неустойка е нищожна?“. 6. „Излиза ли извън пределите на нравствената допустимост по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД договорената по търговска сделка мораторна неустойка за неизпълнение на парично задължение, когато е определена без краен предел и надхвърля в пъти размера на обезщетението за забава, изчислено по правилото на чл. 86, ал.1 ЗЗД?“. 7. „Кои са факторите, които обуславят извода за накърняване на добрите нрави, като основание за нищожност по чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД на неустоечна клауза и достатъчно ли е този фактор да бъде отношението на размера на неустойката към размера на законната лихва?“. 8. „Следва ли да се вземе предвид дадения на длъжника безплатен /гратисен/ период след падежа на задължението, в който не се начислява неустойка, при преценка на съда, дали неустойката противоречи на добрите нрави и дали излиза от пределите на нравствената допустимост по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД?“ и 9. „Какви са условията, при които уговорката за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорните задължения е нищожна, поради противоречие с добрите нрави /чл.26, ал.1, т.3 ЗЗД/?“. По така посочените материалноправни въпроси се поддържат допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, съответно обосновани с цитирани и приложени решения на ВКС и съдилищата.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касация – [фирма] /н/ [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, е представил отговор, в който поддържа, че обжалваното решение противоречи на представената от касатора съдебна практика, както и че касационната жалба е допустима и основателна по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да счете за неоснователен предявения иск с правно основание чл. 694 ТЗ, съдът е изложил следното: Ищецът твърди, че е открито производство по несъстоятелност спрямо ответника, в което е предявил исковата сума като вземане, но то не било прието от синдика. Подал е възражение срещу списъка с неприети вземания, предмет на т.д.№ 708/2015 г. по описа на ОС – Пловдив, което е оставено без уважение с определение на съда, обявено в Търговския регистър на 27.01.2016 г. По същество навежда твърдения, че въз основа на договор за временна краткосрочна финансова помощ от 16.12.2012 г. е предоставил на ответника сумата от 100 000 лв., като в чл.3 е предвидена неустойка в размер на 1 % дневно върху заемната сума в случай, че връщането й се забави повече от 10 дни след подписването на договора. Поради неизпълнение на това задължение, към 15.04.2015 г. претендираната неустойка възлиза на 839 000 лв.
Изложените факти се подкрепят от доказателствата по делото.
От правна страна въззивният съд е посочил, че съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. При уговарянето й страните следва да се съобразят с нормата на чл. 9 ЗЗД – могат свободно да я договарят, но без да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно, когато се претендира неустойка по исков ред. Накърняването им съставлява основание за нищожност по чл. 26, ал.1 ЗЗД.
При преценката, дали неустоечната клауза е нищожна, поради нарушаване на добрите нрави, следва да се имат предвид нейните три функции – обезщетителна, гаранционна и санкционна, както и принципът на справедливост в отношенията между страните към датата на сключването й. В случая е уговорена неустойка за забава в размер на 1 % върху заемната сума от 100 000 лв. за всеки просрочен ден до окончателното връщане на сумата, т.е. за всеки ден просрочие се дължи сумата 1 000 лв. Съпоставена с обезщетението за забава по чл.86 ЗЗД, което се дължи за неизпълнение на парично задължение и е в размер на законната лихва, определена от Министерски съвет, неустойката е силно и многократно завишена. Законната лихва за един ден просрочие върху главницата от 100 000 лв. се равнява на 55.67 лв. Сравнението между двете суми, обезщетяващи забавата, през призмата на присъщите на неустойката функции, води до извода, че в случая се касае за неоснователно обогатяване на кредитора, което противоречи на принципа на справедливост. Сумата от 1 000 лв. на ден излиза извън рамките както на обезщетителната, така дори и на санкционната функция на неустойката, поради което клаузата по чл.3 от договора от 16.12.2012 г. се явява нищожна на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, ІІ ТО намира, че въззивното решение на Пловдивския апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Съобразно посоченото по-горе, въззивният съд е приел, че надвишаването на нормативно установеното обезщетение за забава в размер на законната лихва с около 20 пъти, при конкретно посочени цифрови изражения, преценено обаче не само по себе си, а с оглед съответствието му с присъщите функции на неустойката и принципите на справедливостта и недопускането на неоснователно обогатяване, води до извод за накърняване на добрите нрави при уговаряне на неустоечната клауза между страните. На първо място следва да се отбележи липсата на противоречие с приетото в ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. та ОСТК на ВКС, т.3, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за това е винаги конкретна за всеки случай и се прави към момента на сключване на договора. В мотивите на тълкувателното решение са посочени обобщено и примерно критериите, които следва да се вземат предвид при извършване на проверката за валидност на неустоечната клауза. Такива са паричният характер на главното задължение, неговият размер, видът на уговорената неустойка, съотношението й с очакваните от неизпълнението вреди, които са изцяло съобразени от въззивния съд. Не се установява и противоречие между въззивното решение и практиката, на която касаторът се позовава. Това е така, т.к. тя е постановена при различна фактическа обстановка и в изпълнение на изискването за извършване на индивидуална преценка относно действителността на уговорката за неустойка за всеки отделен случай. Следователно, макар въпросите, формулирани от касатора, да се принципно относими към предмета на делото и във връзка с тях да е налице формирана воля на съда, обусловила крайния му извод, не се доказват допълнителните условия на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, въведени в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 357 от 10.11.2016 г. по в.т.д. № 608/2016 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: