4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
гр. София, 07.05.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 23 април, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 716 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД срещу определение № 3753/30.11.2018 г. по ч.гр.д. №3170/2018 на Софийски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено определение от 13.04.2018 г. г. по гр.д. №14169/2017 г. на СГС,ГО,І-23 с-в , с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено постановеното по същото дело определение за прекратяване на производството по иска на Х. В. Герговски срещу „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД , поради оттеглянето му и последната е осъдена да заплати на ищеца сумата от 7 962,92 лева-разноски за адв.възнаграждение в полза на адв. К. С. Е. от САК –процесуален представител на ищеца на основание чл.38 ал.1,т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв, във връзка с чл.7 ал.1, т.5 от Наредба за минималните размери на адв. възнаграждения.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба чрез процесуалния си представител, в писмен отговор на същата излага становище за липса на основания за допускане до касация, съответно-за правилността на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд взел в предвид следното:
С ИМ ищецът Герговски е претендирал сумата от 164 455,20 евро , дължима от банката на основание договор за безсрочен депозит в евро, сключен на 18.12.2006 г. между същата банка и починалата през на 26.01.2007 г. К. И.-майка на ищеца. В хода на делото страните са постигнали извънсъдебна спогодба, искът е бил оттеглен и производството пред първата инстанция е прекратено с определение от 03.01.2018 г. по гр.д. №14169/17 на СГС. С надлежно подадена в срок молба пълномощникът на ищеца-адв. Е. е поискал допълване на същото определение по реда на чл.248 ГПК с присъждане на адвокатско възнаграждение на осн.чл.38 ал.1,т.2 ЗАдв и същата е била уважена от първоинстанционния съд. Въззивният съд се е солидаризирал с първоинстанционния като е приел, че в случая молбата се явява основателна, доколкото разноските са за сметка на ответната страна, когато същата е станала причина за предявяване на иска/нещо за което не се спори/ и че липсата на списък по чл.80 ГПК не е пречка за допълване на съдебен акт в частта за разноските. По тези съображения и на основание чл.38 ал.1,т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв, във връзка с чл.7 ал.1, т.5 от Наредба за минималните размери на адв. възнаграждения е потвърдено като правилно първоинстанционното определение .
Като обуславящи изхода на спора , с оглед преценка за допускане до касация по чл.280 от ГПК на частната касационна жалба се сочат въпросите за това, дали в случаите на оказана безплатно адвокатска услуга по чл.38 от ЗАдв следва да се включи дължимото възнаграждение в списъка по чл.80 ГПК като условие за допустимостта на молбата по чл.248 ГПК за изменение в частта за разноските , притежава ли самият адвокат процесуална легитимация за такова искане и до кой краен момент ищецът може да поиска присъждане на разноските при оттегляне на иска.
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, респ. определението на съда.
В случая , нито един от така формулираните въпроси не се явява обуславящ изхода по спора, доколкото те не съответстват на конкретните факти и евентуалните отговори не биха довели до решаване на спора в насока различна от тази в обжалвания акт:
На първо място налице е допълване на прекратителното определение в частта за разноските, а не неговото изменение, т.е. липсвало е изобщо първоначално произнасяне от съда, а не –необходимост от корекция на такова. Ето защо, дали е имало или не списък по чл.80 ГПК е без каквото и да е значение в настоящия случай, доколкото само във втората хипотеза списъкът е от значение за допустимостта на молбата по чл.248 ГПК- така ТР 6/13 т.9 на ОСГТК на ВКС. На второ място молбата е подадена от адв.Е. като процесуален представител, а не в лично качество и последно-искането за присъждане на възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв е направено още в ИМ-т.е. своевременно.
От изложеното следва, че липсва основание за допускане до касация.
В полза на ответната страна Х. В. Герговски не се дължи присъждане на разноски- адв.възнаграждение, доколкото не са представени доказателства за направата на такива. Представеният договор и пълномощно , с което пълномощника на ищеца-адв. Е. от САК е упълномощил друг адвокат, за което адв. Е. лично му е платил възнаграждение са без значение за спора.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3753/30.11.2018 г. по ч.гр.д. №3170/2018г. на Софийски апелативен съд, ГК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.