О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
София, 30.05.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 162/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. “П”, гр. К. срещу въззивно решение № 645 от 28.11.2008 г. по в. гр. д. № 655/2008 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 90 от 14.07.2008 г. по гр. д. № 142/2008 г. на Кнежанския районен съд. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от Т. В. Д. от гр. К. иск с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК за отмяна на решението по т. 1 от Протокол № 25 от 13.04.2008 г. на О. събрание на П. „П”, гр. К. за изключването на ищеца от кооперацията.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че изводите на съда са резултат от неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства и на законовите разпоредби, както и че решаващият състав е надхвърлил правомощията си за преценка законосъобразността на атакуваното решение на О. събрание, като е извършил преценка и за целесъобразността на същото.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на В. касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно – по въпроса за пределите на съдебния контрол по отношение решенията на О. събрание на кооперацията при предявен иск по чл. 58, ал. 1 ЗК.
Ответникът по касация – Т. В. Д. от гр. К. не изразява становище по допускане на касационното обжалване, а само по основателността на касационната жалба, съображенията му за което са изложени в писмен отговор от 16.02.2009г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Въпреки обаче процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, Плевенски окръжен съд е приел, че не е налице каквото и да било провинение от страна на ищеца-кооператор, което да е основание за изключването му от кооперацията. Според съдебния състав, като такова не може да бъде счетено нито явяването на кооператора като свидетел по образувано срещу кооперацията дело, нито предявяването на иск по чл. 58, ал. 1 ЗК.
С оглед мотивите на атакуваното решение, поставеният от касатора въпрос относно пределите на съдебния контрол върху решенията, взети от О. събрание на кооперацията, в случая се явява съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото обуславя изхода на правния спор.
Не са осъществени, обаче, допълнителните предпоставки, специфични за поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
На първо място, недоказано е твърдението за противоречие на въззивното решение с практиката на В. касационен съд. Представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК актове на касационната инстанция – решение № 504 от 01.07.2004 г. по т. д. № 749/2004 г. на І т. о. и решение № 477 от 29.06.2006 г. по т. д. № 1076/2005 г. на ІІ т. о. – са напълно неотносими към поставения по настоящото дело съществен въпрос. Първото от посочените решения касае хипотезата, когато съдът се е произнесъл по иск по чл. 58, ал. 1 ЗК, с какъвто не е бил надлежно сезиран в преклузивния двуседмичен срок по ал. 3 на същия член, а второто цитирано решение – дава отговор на въпроса за предпоставките, при които настъпва прекратяване на членството в кооперацията.
Що се отнася до приложеното решение на Великотърновски окръжен съд /решение № 329 от 10.08.2007 г. по гр. д. № 1200/2006 г./, същото изобщо не следва да бъде обсъждано, от една страна, тъй като не е относимо към поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а от друга страна – липсват данни да е влязло в сила. Отделно от това, посоченото решение също няма връзка с конкретната хипотеза, защото то третира въпроса за условията за налагане на наказанията „отстраняване” и „изключване” на член-кооператори, предвидени в У. на конкретната кооперация, а не въпроса за пределите на извършваната от съда проверка на решенията на О. събрание на кооперацията.
Неоснователно е също становището, че решаването на посочения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗК е достатъчно ясна и тълкуването й не поражда правни проблеми. Нито в доктрината, нито в съдебната практика съществува съмнение относно това, че проверката, която съдът извършва при предявен иск за отмяна решенията на О. събрание на кооперацията се свежда единствено до съответствието на решенията със закона и с разпоредбите на У. и че решаващият орган не разполага с правомощие да преценява тяхната целесъобразност. Ето защо, поставеният от касатора съществен въпрос не изисква изричен отговор чрез допускане на касационното обжалване и поради това не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, В. касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 645 от 28.11.2008 г. по в. гр. д. № 655/2008 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: