О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
София, 18.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№895/2016 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№135712/06.11.2015 г., подадена от адвокат Б. С. – процесуален представител на [фирма] – [населено място], против въззивно решение от 26.6.2015 г. по гр.д.№10463/2014 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, IV-Б състав, в частта, с която е обезсилено решение №II-61-311/09.12.2013 г. по гр.д.№20487/2012 г. по описа на Софийския районен съд, 61 състав,, поправено с решение от 05.6.2014 г. по същото дело, с което е отхвърлен предявеният от П. Н. Н. против [фирма] – [населено място], за обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за недопускане на работа, за периода от 25.4.2012 г. – датата на подаване на исковата молба, до допускането до работа, на основание чл.225, ал.3 КТ, и производството по делото в тази част е прекратено.
Въззивната инстанция е приела, че решението в посочената част е процесуално недопустимо, поради обстоятелството, че възможността да се претендира обезщетение от датата на подаване на исковата молба до неконкретизиран краен момент не съществува, когато се разглежда друг иск за обезщетение по чл.225, ал.3 КТ, с край на посочения период, датата преди подаване на исковата молба, а следва да бъде предявен в друго производство. Направено е разграничени с хипотезата на чл.225, ал.1 КТ, при която има изрично определен период след подаване на исковата молба – шест месеца.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол в обжалваната част, и се поставят следните въпроси: 1.Недопустим ли е се явява предявен осъдителен иск за притезания, които не са изискуеми към момента на предявяване на иска,у но изискуемостта им настъпва в хода на производството пред първоинстанционния съд ?, и 2. Кой е момента, от който започва да тече срока по чл.345, ал.1 КТ – получаване на нарочно съобщение от първоинстанционния съд за възстановяване на предишната работа или момента на фактическото узнаване на влезлия в сила диспозитива на решението за възстановяване на работа ? Сочи се противоречива практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се цитират и представят съдебни решения на ВКС по чл.290 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация П. Н. Н., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Първият от поставените въпроси е зададен хипотетично, тъй като изводите на въззивната инстанция не съответстват на хипотезата на чл.235, ал.3 ГПК. Посочената разпоредба изисква наличието на факти, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В процесния случай такива факти не са настъпили. В посочения смисъл е и решение №61/30.4.2010 г. по т.д.№741/2009 г. на ВКС, I т.о., поради което въззивното решение в обжалваната част е в съответствие с него. Останалата представена съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК, по този въпрос е неотносима, тъй като тя не се отнася до вземания.
Вторият от поставените въпроси е неотносим към изводите на въззивната инстанция, тъй като, при постановяването на решението по иска СГС не е изложил изводи, свързани с него.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.6.2015 г. по гр.д.№10463/2014 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, IV-Б състав, в частта, с която е обезсилено решение №II-61-311/09.12.2013 г. по гр.д.№20487/2012 г. по описа на Софийския районен съд, 61 състав,, поправено с решение от 05.6.2014 г. по същото дело, с което е отхвърлен предявеният от П. Н. Н. против [фирма] – [населено място], за обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за недопускане на работа, за периода от 25.4.2012 г. – датата на подаване на исковата молба, до допускането до работа, на основание чл.225, ал.3 КТ, и производството по делото в тази част е прекратено по касационна жалба, вх.№135712/06.11.2015 г., подадена от адвокат Б. С. – процесуален представител на [фирма] – [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: