2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
Гр.С., 19.04.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, І отд., в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 219 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПк.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу определение № 62/26.01.2011г., постановено по в.ч.гр.д.№ 6/2011г. от Р. окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против разпореждане № 3622/14.12.2010г. по ч.гр.д.№ 2013/2010г. на Р. районен съд за връщане на жалбата му срещу разпореждане № 3165/19.11.2010г. по гр.д.№ 2013/10г. за отхвърляне на молбата за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и постановено в въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът М. “Св.И. Р.” АД,[населено място] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ГПК, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че частният жалбоподател не е внесъл определения размер на държавна такса по жалбата срещу разпореждането, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение, поради което разпореждането на първоинстанционния съд за връщането й правилно.
В изложението за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК частният жалбоподател е поставил въпроса: Кой е родово компетентният съд, който да разгледа делото при обективно съединени искове, когато цената на всеки един от тях е под 25000 лв. – районният или окръжният? и Представлява ли сборът от отделните искове цена на иска, по която се определя родовата подсъдност на делото или определяща е цената на отделния иск?
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Поставените въпроси от частния жалбоподател нямат характер на значими процесуални въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, по които въззивният съд да се е произнесъл и които да са обусловили изводите му при постановяване на обжалваното определение. Действително с разпореждането от 19.11.2010г. Р. районен съд е отказал да издаде заповед за изпълнение по съображения, че не е компетентен да се произнесе по правилата на родовата подсъдност съгласно чл.410, ал.1, т.1 вр. чл.104, т.4 ГПК, но предмет на обжалване в производството пред въззивния съд е разпореждането от 14.12.2010г. за връщане на подадената жалба поради невнасяне в срок на определената от съда държавна такса. Въведените въпроси биха били относими, ако се разглеждаше касационната жалба срещу разпореждането, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение. Съгласно т.1 на ТР № 1/19.03.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК, ВКС не разполага с правомощието да извежда правните въпроси, които биха обосновали приложното поле на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 62/26.01.2011г., постановено по в.ч.гр.д.№ 6/2011г. от Р. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.