О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 288
София, 18.03.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари……………………….
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 6760/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
К. К. Р. от София, чрез пълномощника си адв. Н. Г. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение № 113 от 10.07.2014 година по гр.д. № 14713/2013 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І-120-101 от 13.06.2013 г. по гр.д. № 1238/2012 г. на районен съд-София, 120 състав. С него е отхвърлен иск на касатора срещу [фирма] за заплащане на сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му име и доверие на партньорите му, претърпени вследствие на неоснователно подадена и поддържана информация от служители на [фирма] в Централния кредитен регистър на БНБ относно договор за банков кредит срещу ипотека – иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], София, чрез пълномощника си юрк. И. А., оспорва касационната жалба с писмен отговор. Счита, че не са налице както общо /чл.280, ал.1 ГПК/, така и допълнително основание /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторът, поради следното:
Касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържат формулировка на въпросите, които да бъдат обсъдени в контекста на изискванията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В тях са изложени съображения за неправилност на решението поради материалната му незаконосъобразност и необоснованост – касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване. Посочено е, че въззивният състав, след като не е възприел правилно обективната и доказана действителност, е постановил едно необосновано решение, че въобще не се е запознал с представените и приети писмени доказателства още в първата инстанция, че неправилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, че не е направил или че е направил незаконосъобразен разбор на представени писмени и гласни доказателства, който е изцяло в интерес на банката-ответник, и т.н.
Няма обосновка и на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Известно е, че той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържан от касатора смисъл. Това е достатъчно, за да се отклони искането за допускане на обжалването съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването.
При този изход на делото касаторът дължи разноските за касационното производство. В случая те са за юрисконсултско възнаграждение в размер на 650 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 113 от 10.07.2014 година по гр.д. № 14713/2013 година на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К. К. Р. от София ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], София, юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 650 лева /шестстотин и петдесет лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.