О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
С. 20.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 199 по описа за 2012 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Н. М. Н. от [населено място],чрез процесуалния представител – адвокат Б. против въззивно определение № 18845 от 20.12.2011г. по в.ч.гр.д. № 15691 по описа за 2011г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено определение от 27.07.2011г.по гр.д.№ 37453/10г. на СРС за оставяне без уважение на подадена молба за отмяна на наложена с определение от открито заседание от 15.07.2011г.глоба в размер на 100лв.
Като основание за допустимост се сочи общо нормата на чл.280 от ГПК по поставения въпрос – за значението на обстоятелството,че жалбоподателят не е бил уведомен за определението на съда,с което е оставено без уважение на искането му за спиране на производството по делото,на основание чл.229 ал.1 т.7 от ГПК,във връзка с чл.637 ал.1 от ТЗ.
Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
Не следва да допуска касационно обжалване,защото поставеният от жалбоподателя въпрос не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС.Това е така, защото същият не е от значение за изхода на спора и не е свързан с решаващите мотиви на съда.
В случая – въззивната жалба на жалбоподателя е върната поради неизпълнение на дадените от съда указания за внасяне на следваща се държавна такса.Съгласно чл.262 ал.2 т.2 от ГПК – неотстраняването в срок на допуснатите нередности винаги е основание за връщане на подадената въззивна жалба, като за това действие на съда е без правно значение дали страната е била уведомена за предходно определение на съда,с което е оставено без уважение направено искане за спиране на производството /още повече,че това определение не подлежи на обжалване и за съда няма задължение да го съобщава на страната/.
Липсата на годно общо основание за допустимост изключва необходимостта от обсъждане на въпроса за наличие на специално такова, поради което,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от [фирма] [населено място],представлявано от управителя А. със седалище и адрес на управление:гр.П. [улица] против въззивно определение № 1828 от 29.12.2011г. по в.ч.гр.д.№ 1335 по описа за 2011г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.