2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
[населено място], 01.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1368 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №24/23.12.2015г. по гр. д. №4216/15г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определението от 06.10.2014г. по т.д.№8225/2012г. на СГС за допускане на обезпечение по реда на чл.391 ал.1 т.1 от ГПК на бъдещ иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД на [фирма], срещу [фирма], чрез спиране на изпълнителните действия по изп.д.№20138380402837 по описа на ЧСИ М. Б., като вместо това е постановено допускане на обезпечението при определена на основание чл.391 ал.2 от ГПК парична гаранция в размер на 15 000 лева, вносими от [фирма], [населено място], по сметка на САС.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставката по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос относно приложението на разпоредбите на чл.391 ал.1 т.1, т.2 и ал.2 от ГПК и на чл.390 ал.4 от ГПК. Счита също, че осъществяването на касационен контрол по този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по частната жалба [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], не изразяват становище по нея.
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 396 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в производството, но същата е недопустима.
Обжалваният съдебен акт не е от категорията определения, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Императивната норма на чл.396 ал.2 изр.3 от ГПК предвижда такава обжалваемост само в хипотеза на обезпечение, допуснато за първи път в производството пред въззивната инстанция, какъвто не е разглежданият случай. В настоящата хипотеза обезпечителната мярка е допусната от първоинстанционния съд, което определя конкретното производство по чл.390 от ГПК като двуинстанционно, независимо от това дали САС потвърждава или отменя допуснатото обезпечение.
Поради това производството по молбата за обезпечение на [фирма], [населено място] като двуинстанционно е приключило с постановяване на определението от САС, което не подлежи на касационно обжалване. Съответно частната касационна жалба срещу това определение на въззивния съд е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №24/23.12.2015г. по гр. д. №4216/15г. на Софийски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.