О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
гр.София, 04.06.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4314 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 21.04.2017 год. по гр. д. № 540/2017 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 10.01.2017 год. по гр. д. № 1071/2015 год. на Асеновградския районен съд, с което е изнесен на публична продан поземления имот с идентификатор 00702.513.69 по КККР на [населено място] с площ 219 кв. м., подробно описан, ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор 00702.513.69.1, със застроена площ 78 кв. м. и друга с идентификатор 00702.513.69.2, със застроена площ 17 кв. м., на един етаж, като получената от проданта сума се разпредели между съделителите, съобразно квотите им в съсобствеността, а именно: за С. С. А. и Ф. Ф. А. в режим на СИО 27/30 ид. ч., за Д. С. Г., Г. М. Г. и С. М. Г. – по 1/30 ид. ч. за всеки от тях, като е отхвърлена претенцията на Д. С. Г. за възлагане в дял на делбения имот, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК. Постановено е и всеки от съделителите да заплати съответната държавна такса.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от Д. С. Г., С. М. Г. и Г. М. Г., чрез пълномощника им адв. Н. К., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи относно начина на извършване на делбата чрез изнасяне на делбения имот на публична продан, вместо да бъде възложен на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на предявилата тази претенция съделителка. Считат, че предпоставките за възлагане по този ред са налице, с оглед възникване на правата им в съсобствеността на основание наследство от техния общ наследодател М. М., и на ищците, придобили права по покупко-продажба. Не е налице наследяване от две и повече наследства, поради което и считат за неотносима съдебната практика, на която въззивният съд се е позовал в обжалваното решение /Р № 19 по гр. д. № 619/2012 год. ВКС, II г. о./. Поддържат се и оплаквания относно реалната пазарна цена на делбения имот, относно която неправилно съдът не е уважил искането на жалбоподателите за допускане на нова техническа експертиза. Искат отмяна на въззивното решение и вместо това делбеният имот се възложи на съделителката Д. Г..
В две допълнителни молби, с оглед указанията на въззивния съд, касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /редакция преди изм. с ДВ бр. 86/2017 год./, като представят решения по гр. д. № 11/2010 год. на Севлиевския РС и по гр. д. № 3567/2014 год. на Бургаския РС, без данни да са влезли в сила, обосновавайки произнасяне на съда в обжалваното решение „по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с влезли в сила решения на съдилищата”.
Ответниците по жалбата – С. С. А. и Ф. Ф. А., чрез адв. М. К., в представен писмен отговор поддържат становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Искат обжалваното решение да се остави в сила като правилно и им се присъдят направените по делото разноски, съгласно представения договор за правна помощ.
Върховният касационен съд в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното:
С влязло в сила решение от 29.01.16 год. по гр. д. № 1071/15 год. на Асеновградския районен съд е допусната делбата между съделителите на съсобствения имот. Прието е, че същият е останал в наследство от Г. М. Г., като наследниците му, с изключение синът му М., наследодател на касаторите, са се разпоредили с наследствените си части, впоследствие придобити от ищците А. по покупко-продажба, като във втората фаза по извършване на делбата искане за поставяне в дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК е направила само съделителката Д. Г.. Макар и да не е отрекъл правото на неразпоредилия се с дела си наследник да иска възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК при наличие на разпоредителни сделки от останалите наследници /с посочване и на конкретна съдебна практика в този смисъл – Р 143 от 8.02.17 год. по гр. д. № 1693/16 год. II г. о./, а оттук и наличието на такова право на неговите наследници – настоящите касатори, въззивният съд приел, че не са налице предпоставките за поставяне в дял на това основание, тъй като направилата това искане съделителка не е установила при условията на пълно и главно доказване, че е живяла в имота към момента на откриване на наследството на съпруга й М. М., по наследяване на който черпи права в съсобствеността. Съдът е констатирал противоречие относно този факт в показанията на разпитаните свидетели, изложил съображения относно кредитирането на тези на св. М. А., незаинтересована от изхода на делото и имаща преки впечатления от имота, в който също е живяла. Въз основа на горното съдът приел, че към момента на откриване наследството на съпруга й съделителката Д. Г. не е живяла в делбения имот, поради което намерил претенцията й за възлагане за неоснователна.
Първата от предвидените в чл. 349, ал. 2 ГПК предпоставки – съделителят да е живял в делбения имот, представляващ жилище, при откриване на наследството, за съделителката Д. Г., която не е пряк наследник на починалия през 1993 год. Г. М., а е наследник на починалия през 2012 год. негов син и в това й качество участва в делбата, а не по заместване, в който случай би могла формално да отговаря на това условие на закона, ако е живяла в делбения имот към откриване на наследството на свекъра й през 1993 год. Житейската и правна логика, вложена в чл. 349, ал. 2 ГПК, е наследникът, който е имал наследствения имот за жилище, живял е в него с наследодателя и няма друго жилище, да получи известна привилегия пред останалите. Правата на съделителката Д. Г. възникват по наследяване след смъртта на съпруга й, който не е общ наследодател на останалите, именно той е бил носител на правото в делбеното производство да иска възлагане на останалия в наследството от неговия баща имот, което право след смъртта му е преминало към неговите наследници, един от които – преживялата съпруга, го упражнява в настоящето производство. С оглед възникването на това право след смъртта на съпруга й през 2014 год. въззивният съд е изследвал въпроса дали към този момент същата е живяла в имота, като приел, че тази материалноправна предпоставка по чл. 349, ал. 2 ГПК не е налице. Произнасянето на съда кореспондира с разясненията в т. 9 на ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС относно качеството на съделителя на пряк наследник или такъв по заместване, каквато не е настоящата хипотеза. Съгласно същите относно законовото изискване в разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, сега чл. 349, ал. 2 ГПК, претендиращият възлагане съделител да е наследник, който е живял в имота при откриване на наследството, произнасянето на въззивния съд не им противоречи, тъй като качеството на наследник Д. Г. /а и останалите двама касатори/ придобива със смъртта на съпруга й през 2014 год. и на това основание същата е легитимиран като съделител в делбеното производство. Фактът, че е живяла в делбения имот към момента на откриване на наследството на общия наследодател Г. Г., починал 1993 год., заедно със съпруга си, е неотносим, тъй като до 2014 год. същата няма качеството на съделител. Неотносима е и хипотезата относно две и повече наследства, тъй като касаторката е пряк наследник на съпруга си, починал след общия наследодател, и както е установено по делото към 2014 год. не е доказала да живее в делбения имот. Изложените съображения в жалбата против този извод на съда представляват оплаквания за неправилността му поради процесуални нарушения при преценка на събраните гласни доказателства, които не могат да се обсъждат в настоящето производство /нито могат да се приемат нови доказателства/.
Въпросът за способа за извършване на делбата в хипотезата на допусната до делба неподеляема жилищна сграда при заявена претенция за поставяне в дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК е релевантният за спора въпрос, който, както се посочи, е разрешен съобразно задължителната съдебна практика. Нито този въпрос, нито други правни въпроси, са поставени от касаторите в изложението им, за което въззивният съд двукратно е давал указания, поради което и липсата на формулирани правни въпроси, по които съдът се е произнесъл и които са обусловили решаващата му воля, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се обсъжда наличието на релевираната специфична предпоставка в случая – противоречиво решаване от съдилищата. Независимо от това и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /редакция преди изм. с ДВ бр. 86/2017 год./ не е налице, тъй като при липса на поставени въпроси не може да се обсъжда противоречивото им решаване в приложените съдебни решения, които освен това не представляват съдебна практика по смисъла на разясненията в т. 3 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
При тези съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, при който изход касаторите следва да заплатят на ответниците по касация С. С. А. и Ф. Ф. А. разноски в размер на 2 700 лв. за платеното адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие с № 148314 от 4.08.17 год. за защита в настоящето производство.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 474 от 21.04.2017 год. по гр. д. № 540/2017 год. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от Д. С. Г., С. М. Г. и Г. М. Г., чрез пълномощника им адв. Н. К., касационна жалба против него.
Осъжда Д. С. Г., ЕГН [ЕГН], С. М. Г., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] Г. М. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплатят на С. С. А. и Ф. Ф. А. със съдебен адрес [населено място], [улица], адв. М. К., направените по делото разноски в размер на 2 700 лв. /две хиляди и седемстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: