О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
гр. София 07.05.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 26 април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЗОЯ АТАНАСОВА
МАРИЯ ЯНАЧКОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 314 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца П. Д. П. против решение № 21/16.01.2012 г. по в. гр. дело № 1023/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 102/04.04.2011 г. по гр.дело № 538/2008 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е отхвърлена претенцията за възлагане на процесния имот, както и в частта, с която е отменено решение № 240/06.07.2011 г. по гр.дело № 538/2008 г. на Велинградския районен съд, с което е допълнено решение № 102/04.04.2011 г. и е отхвърлена претенцията по чл.346 ГПК за сумата 17 550 лв. стойност на учредено право на строеж.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. по въпроса за възлагане на неподеляемо жилище според жалбоподателя е налице задължителна за съдилищата практика на ТР № 67/85 г. на ОСГК на ВС, тъй като нормата на чл.349,ал.2 ГПК е аналогична с нормата на чл.288, ал. 3 ГПК/отм./ по която норма има също изобилна и константна съдебна практика на ВС и ВКС – решение № 81/01.10.1979 г. по гр.дело № 28/79 г. на ОСГК на ВС, решение № 1468/08.04.1980 г. по гр.дело № 3344/79 г. на ВС I г.о., който въпрос е решен в противоречие с посочената практика, 2 по въпроса за отхвърлената претенция в размер на стойността на реализираното право на строеж. Според жалбоподателя е безспорно, че вещното право е учредено при режима на З./отм./, че правото на строеж е безвъзмездно, като намират приложение, нормите регламентиращи дарението на ограничено вещно право, че от мотивите на решение № 80/25.06.1965 г. по гр.дело № 58/65 г. на ОСГК на ВС могат да се извлекат аргументи, че по време на брака, след реализиране на безвъзмездно учредено на жалбоподателя право на строеж съпругата му не го е придобила по давност, като след прекратяването на брака жалбоподателят може в производството по сметки по чл.346 ГПК да поиска тя да му заплати стойността на това право, с което се е обогатила до размера на нейната ? ид.част, решен в противоречие с практиката на ВКС.
Касационна жалба е подадена от ответницата Д. Д. К. против въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 04.04.2011 г. по гр. дело 538/2008 г. на Велинградския районен съд в частта, с която е осъдена жалбоподателката да заплати на П. П. сумата 341.52 лв. действителни разходи за извършени подобрения в делбения имот, осъдена е жалбоподателката да заплати на П. П. сумата 2000 лв. обезщетение за ползите от които е лишила последния, като не му е позволила да ползва делбения имот съобразно правата му за времето от 23.09.2008 г. до 31.05.2010 г., отхвърлен е иска на жалбоподателката за присъждане стойност на извършени подобрения в делбения имот, отхвърлена е претенцията за възлагане на делбения имот. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. материално правен въпрос относно приложението на чл. 31, ал. 1 и 2 ЗС, когато съсобственичката упражнява владение възоснова на влязло в сила осъдително решение по гр.дело № 377/2008 г. на РС [населено място] по отношение на съсобствения имот то тя дължи ли обезщетение на другия съсобственик при положение, че същата е упражнявала владение на правно основание върху част от съсобствения имот, а не върху целият имот и не е установено по делото да е създавала пречки или не е допускала другият съсобственик да си служи с общата вещ съобразно своето право на собственост, решен в противоречие с ТР № 129/30.06.1986 г. ОСГК на ВС, 2. кога се счита оборена доказателствената сила на представен по делото документ, по отношение на който е открито производство по чл.193 ГПК и следва ли същият да бъде изключен от доказателствата по делото, въпрос касаещ представената нотариална покана в първото съдебно заседание след допускане на делбата – л.83 по делото без нотариална заверка и без доказателства за връчването й на жалбоподателката, следва ли този документ да се прецени като такъв с невярно съдържание, относно представената нотариална покана със заверка на подписа от кмета на [населено място], който към този момент е починал и при наличието на този факт да се прецени характера на частния документ и може ли съдът да счете, че е оборена доказателствената сила на този документ и го изключи от доказателствата по делото, 3. възоснова на какви доказателствени средства писмени или устни е установил, че е отправена и получена от жалбоподателката процесната нотариална покана, довод за което е въведен с въззивната жалба и съдът е следвало да го обсъди, 4. защо въззивният съд е приел за доказана претенцията на ищеца за сметки в размер на 341.52 лв. стойност на разходи за извършени подобрения в делбения имот, а не е обсъдил в тази връзка своевременното искане на жалбоподателката да бъде задължен същият на осн.чл.190, вр.чл.161 ГПК да представи писмени доказателства – фактури за извършени покупки на строителни материали и др., решени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 752/18.11.88 г. по гр.дело № 637/88 г. на III г.о., решение № 504/08.07.2005 г. по гр.дело № 20482005 г. на ВКС I г.о., 5. представляват ли изградените в процесния имот обекти – гараж с площ от 30 кв.м., обособен санитарен възел в дъното на имота, втора тоалетна при входа откъм лицето на имота, едноетажна дървена постройка със застроена площ от 21 кв.м., едноетажна постройка с тухлени стени със застроена площ от 7.2 кв.м. – външна тоалетна с помещение за баня както и 2/3 ид.части от таванския етаж такива със самостоятелно значение и ако не са самостоятелни обекти то същите представляват ли подобрения и следва ли да бъдат оценени и се уредят облигационните отношения по отношение на тях, 6. кои са задължителните процесуални и материални предпоставки неподеляемият имот да се възложи на някой от съделителите, ако представлява жилище и ако съделителите към момента на извършване на делбата нямат малолетни или непълнолетни деца по отношение на които да е предоставено упражняване на родителски права на един от двамата съпрузи, но са налице другите условия на нормата на чл.349,ал.1 ГПК по отношение на един от съпрузите, то с оглед крайната цел на делбата всеки да получи реален дял от имота и само в краен случай имота да се изнася на публична продан, ще възпрепятства ли приключването на делбата по реда на възлагането, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Според жалбоподателката поставените правни въпроси са решени при наличие на предпоставките по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
В писмен отговор Д. П., като ответник по касационната жалба на Д. К. е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Д. К., като ответник по жалбата на Д. П. не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Всяка от касационните жалби е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по извършване на съдебната делба.
Делбеният имот е апартамент, находящ се на трети етаж от триетажна жилищна сграда със застроена площ от 88 кв.м., находяща се в УПИ * в кв.* по плана на [населено място], ведно с 1/3 ид.част от съответстващите на апартамента части от таванско помещение. С влязло в сила решение № 128/07.05.2009 г. по гр.дело № 538/2008 г. на Велинградския районен съд е допуснато да се извърши съдебна делба между страните по делото – П. Д. П. и Д. Д. К. върху описания недвижим имот при делбени части по ? ид.част за всеки от съделителите. Процесния апартамент е придобит от страните по делото през време на брака им, прекратен с влязло в сила решение и е в режим на семейна имуществена общност.
Възоснова на изслушана СТЕ е установено, че процесният недвижим имот е неподеляем. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 349,ал.1 ГПК за поставяне в дял на всеки от съделителите. Последните са бивши съпрузи, но на никой от тях не е възложено упражняване на родителски права на родени от брака деца. С оглед на това съдът е приел, че хипотезата на чл.349,ал.1 ГПК е неприложима. Прието е също, че способа за извършване на делбата е изнасяне на публична продан, тъй като в делбената маса няма имоти за всички съделители и делбата не може да се извърши нито чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, нито чрез разпределение от съда.
Относно претенцията на съделителя П. П. за присъждане на обезщетение за времето, през което съделителката Д. К. е ползвала лично целия съсобствен имот за времето от 23.09.2008 г. до 31.05.2010 г.е прието, че същата е основателна за сумата 2000 лв. Съдът е приел, че до съделителката е отправена писмена покана от жалбоподателя П., връчена й на 23.09.2008 г. Прието е също, че за посочения период от време съделителката К. е ползвала лично съсобствения имот и поради това дължи обезщетение на жалбоподателя П. от деня на писменото поискване. Искът съдът е приел за основателен за сумата 2000 лв.
Претенцията на съделителката К. за присъждане на стойност на извършени подобрения в имота съдът е приел за неоснователна, тъй като не касае съсобствения недвижим имот, а имот, който не е предмет на делбеното производство. Извършените подобрения, за стойността на които претендира жалбоподателката според съда не са свързани със запазването, съхраняването или увеличаването стойността на делбения имот.
Относно претенцията за сметки на жалбоподателя П. за заплащане стойността на правото на строеж съдът е приел, че в полза на последния е учредено право на строеж безвъзмездно да пристрои и надстрои съществуващата жилищна сграда с трети жилищен етаж. Прието е, че правото на строеж е учредено от съсобствениците на дворното място Д. П. П., Г. А. П. и К. П. П.. Съсобствениците на терена са разрешили на П. П. с декларации по чл.56,ал.2 З./отм./ да надстрои и пристрои съществуващата жилищна сграда с трети жилищен етаж. Прието е, че учреденото право на строеж е реализирано и е надстроен трети жилищен етаж със застроена площ от 101.73 кв.м. предмет на делбата. Според съда вещното право е прехвърлено безвъзмездно след спазване изискванията на чл.56,ал.2 З./отм./. След реализирането същото се е трансформирало в собственост върху постройката и е загубило самостоятелното си съществуване, съответно се поглъща от абсолютното вещно право. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на претенцията.
Съдът е приел, че е основателна претенцията на съделителя П. П. за сумата 341.52 лв. действителни разходи за запазване и съхраняване на делбения имот – извършен ремонт на покрива. Според съда от събраните по делото доказателства е установено, че е извършен ремонт на покрива на жилищната сграда, поради което жалбоподателката К. дължи половината от стойността на извършения ремонт.
По правните въпроси на жалбоподателя П. П.:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280 , ал. 1, т. 1 ГПК по първия правен въпрос на жалбоподателя П.. С ТР № 67/85 г. на ОСГК на ВС е дадено тълкуване по приложението на чл.288,ал.2 ГПК/отм./ в редакцията на текста съобразно Д.в. бр.28/83 г., която разпоредба не е аналогична на чл.349,ал.1 ГПК. Следователно поставеният правен въпрос от жалбоподателя не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С решение № 81/01.10.79 г. по гр.дело № 28/79 г на ОСГК на ВС е прието, че най-голяма жилищна нужда по смисъла на чл.288, ал.3 ГПК се обуславя не само от броя на членовете на претендиращия съделител, но и от останалите конкретни обстоятелства, вкл. напреднала възраст, по-голяма квота в поделяемото жилище, здравословното състояние и по-малката реална възможност за задоволяване на потребността от жилище.
С решение № 1468/08.04.80 г.по гр.дело № 3344/79 г. на ВС I г.о. е прието, че размера на дела не може да бъде единствено определящо обстоятелство при конкуренция между съделители за възлагане, но при останалите условия – липса на жилище, напреднала възраст, влошено здравословно състояние и др. Много по-големият дял дава преимущество на конкуриращия съделител. Тези две решения на ВС на РБългария също са по приложението на разпоредбите на чл.288,ал.3 ГПК/отм./, които са различни от приложимата уредба според чл.349, ал.1 ГПК и поради това не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос, формулиран в изложението. Последният е относим към правилността на обжалваното решение и е основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същият не подлежи на преценка в настоящото производство по чл.288 ГПК в което съдът преценява наличие на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1 ГПК – основна- ясно и точно формулиран правен въпрос и допълнителни по т.1,2 и/или 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По правните въпроси на жалбоподателката Д. К.:
Не е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, поставен от жалбоподателката. С ТР № 129/30.06.86 г. на ОСГК на ВС е дадено тълкуване по въпроса дължи ли се обезщетение от съсобственика, ползвал лично съсобствената лека кола, за ползата от която е лишен другият съсобственик и ако се дължи по какви показатели следва да се определи и в какъв размер. В същото решение е дадено тълкуване по принцип за наличието на фактическия състав на чл.31,ал.1 и 2 ЗС при който се дължи обезщетение на собственик лишен от възможността да ползва общата вещ. Изразено е и становище, че пропуснатата полза според чл.31,ал.2 ЗС може да представлява пропуснат доход или полза, която не е прираст към имуществото на ползвателя, а обхваща само прякото служене с вещта, непосредствено използване на нейните качества за задоволяване на определени потребности. Прието е, че когато се касае за съсобствено жилище ползата, от която е лишен съсобственикът който не си служи с него ще бъде равна на частта от наема за жилището, на която съсобственикът би имал право, ако то бъде отдадено под наем.
С обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от даденото тълкуване. Приел е, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС в полза на жалбоподателя П.. Дали правните изводи на съда са законосъобразни е предмет на преценка в производството по разглеждане на касационната жалба по същество по чл.290 ГПК, но само ако обжалваното решение бъде допуснато до касационно обжалване. В настоящото производство съдът преценява наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК,т.1,2 и/или 3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по втория правен въпрос, поставен от жалбоподателката, тъй като същата не е цитирала задължителна практика на ВКС, нито друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. С оглед на това съдът намира, че по този въпрос не се установяват предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като въпросът касае приложението на чл.193 и чл.194 ГПК, които норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 по въпросите, поставени в п.3, 4 и п.5-ти от изложението. Същите представляват въпроси по правилността на обжалваното решение, за обсъждане на събраните по делото доказателства, съответно за възприетите факти и за законосъобразност на правните изводи. Тези въпроси, както се посочи подлежат на проверка ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по последния правен въпрос в п.6-ти, формулиран от жалбоподателката. Същият касае приложението на разпоредбите на чл.349,ал.1 ГПК. Текстът е ясен и пълен и не следва да се тълкува. По приложението му е установена обилна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване, поради липса на данни за промени в законодателството и в обществените условия. Относно наличие на предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК съдът намира същите за неустановени, тъй като жалбоподателката не се е позовала на задължителна практика на ВКС, нито на влезли в сила решения на първоинстанционен, въззивен съд или на ВКС, постановени по отменения ГПК, за да се прецени дали същите са налице.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не са налице сочените от всеки от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т. 3 ГПК по поставените правни въпроси.
С оглед изхода на спора направените разноски следва да останат в тежест на всяка от страните така както са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение №21/16.01.2012 г. по в. гр.дело № 1023/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 1181/17.02.2012 г., подадена от П. Д. П. от [населено място], [улица], чрез адв.П. Х. и по касационна жалба вх. № 1330/23.02.2012 г. , подадена от Д. Д. К. от [населено място], [улица], чрез адв. Ю. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: