О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№288
София, 22.03.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1330 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. С. К. и Е. С. К. , чрез пълномощника им а. И, против решение от 18.05.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 29.05.2004 г. по гр.д. № 10275/2002 г. на Софийски районен съд, 49 състав за отхвърляне на предявените от В. С. К. и Е. С. В. против П. Н. Г. и В. Н. Г. ревандикационни искове по отношение имот с пл. № 6* за който са отредени парцел **** с площ 540 кв.м. и парцел **** с площ 470 кв.м., кв.18 по регулационния план на гр. С., местност „в.з. Малинова долина- Г. ”, одобрен със заповед № РД-50-09-376/20.08.1993 г.
Ответниците по жалбата П. Н. Г. и В. Н. Г. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират направените разноски.
Въззивното производство се е развило при условията на чл.218з ГРС /отм./ след връщане на делото за ново разглеждане с решение № 344 от 18.05.2007 г. по гр.д. № 190/2006 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е указано, че косвения съдебен контрол за законосъобразност на легитимиращото ищците решение на поземлената комисия, следва да се съобрази само с действащия правен режим към момента на издаването му /а не към изискванията на процедурата, въведени към това решение в един по-късен момент/, като анализът на констатациите на изслушаните експертни становища за идентичност на имотите, следва да илюстрира проверката на оспорената законосъобразност при действие на разпоредбите на ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделски земи в рамките на строителните граници на населените места към м.август 1994 г. Въззивният съд е възприел заключението на разширената съдебна инжинерно-техническа експертиза, че притежавания от наследодателя на ищците имот /идентифициран по изработен през 1995 г. „стар” кадастрален план въз основа на аерофотоснимки/ и възстановения с решението на ПК имот не са идентични, поради което е направил извод, че решението на ПК, с което имотът е възстановен във възстановими стари реални граници на място, различно от действителното му местоположение е незаконосъобразно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поддържат, че въззивното решение противоречи на отменителното касационно решение № 344 от 18.05.2007 г. по гр.д. № 190/2006 г. на ВКС, ІІІ г.о., като обосновават тезата си с твърденията, че е безспорно установена собствеността на наследодателя им и с оглед на представените скици, вещите лица неоснователно и в противоречие твърдят в заключението си, че посочения имот не съществува в регистрите и плановете на недвижимите имоти в с. Б. и необсъждането на становището, че ТКЗС-тата не са били собственици на внесените в тях земеделски земи, а собствеността остава на собствениците им.
По същество посочените доводите на касаторите са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК /необоснованост на изводите на съда и допуснато съществено процесуално нарушение по чл.188 ГПК-отм./, без да се посочи правен въпрос, свързан с решаващите изводи на съда, спрямо който да се прецени наличието на противоречива практика или разглеждането на който да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, за осъвременяване на тълкуването й или да е свързано с тълкуване на непълни, неясни или противоречиви правни норми, а съответно не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против решение от 18.05.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав.
ОСЪЖДА В. С. К., с. Б., обл. София, ул.”М” № 11 и Е. С. К. , с. Л., обл. София, ул.”В” № 47 да заплатят на П. Н. Г. , гр. С., ж.к.”Я” бл.12, вх. Б, ет.ІV и В. Н. Г. , гр. С., бул.”Ч” б41, вх. Б, ет.ІІ, ап.14 разноски за настоящото производство в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: