О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
София, 14.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4652/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от П. г. по т. – гр. С. против решение № 102 от 06.06.2008 г. по гр.д. № 1471/2007 г. по описа на Софийски градски съд. Излагат се доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, точки 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба П. Г. Й. изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилност на последното.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, точки 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С атакуваното решение Софийски градски съд, в качеството си на въззивна инстанция, е оставил в сила решение на Софийския районен съд, с което са уважени предявените от П. Г. Й. против П. г. по т. гр. С. искове с правни основания чл. 344, ал.1, точки 1,2 и 3 КТ – за признаване за незаконно и отмяна уволнението на ищцата, извършено със заповед № 284/28.06.2006 г. на директора на училището, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” е незаконосъобразно, тъй като не са извършени посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Приел е, че неизпълнението на отправената й устна заповед на директора да извърши еднолично проверка за съответствие на изпитните билети с изпитния конспект не съставлява нарушение по чл. 187,т.7 КТ, тъй като заповедта е била незаконосъобразна поради противоречието й на Наредба № 3/15.04.2003 г. за системата на оценяване и на предходна писмена заповед на директора № 2* съобразно които посочената дейност е възложена на определената комисия по оценяване, а не еднолично на нейни членове. Относно второто описано в заповедта нарушение по чл. 187,т.10 КТ – неизпълнение на задължението като класен ръководител за попълване и оформяне на личните картони на учениците по предвидения за това ред, съдът е приел, че няма никакви доказателства относно начина, по който са били попълвани картоните, поради което твърдението за извършване на това нарушение е недоказано. Приел е и, че липсва нарушение на чл. 187,т.8 КТ, тъй като отправянето на обидна дума към директорката на гимназията не представлява уронване доброто име на учебното заведение.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че с решението си съдът е разгледал следните съществени материалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата и разглеждането на които ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: налице ли е уронване доброто име на учебното заведение, ако работник или служител на същото отправи към директора обидни думи; представлява ли нарушение на трудовата дисциплина непопълване на личните картони на учениците по предвидения в правилника ред; може ли да се приеме за нарушение на трудовата дисциплина неизпълнение на устна заповед на директора на учебното заведение за извършване еднолично от ищцата на проверка за съответствие на изпитните въпроси с изпитния конспект.
Въззивният съд е разгледал първия посочен въпрос и е приел, че извършването на посочените действия не би могло да доведе до уронване доброто име на училището. Въпросът е съществен, тъй като касае едно от нарушенията, заради които е наложено дисциплинарното наказание. Не е доказано, обаче, противоречивото му решаване от съдилищата – цитираните две решения на ВКС третират напълно различни проблеми. Не би могло и да се приеме, че разглеждането на този въпрос би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 187, т.8, пр.2 КТ е ясна и не се тълкува противоречиво от съдилищата – приема се, че за да има уронване доброто име на предприятието, следва работникът или служителят с поведението си пред трети лица да е създал предпоставки за злепоставяне или накърняване доверието към същото /в случая към учебното заведение/.
Вторият посочен в изложението въпрос – представлява ли нарушение на трудовата дисциплина непопълването на личните картони на учениците по предвидения в правилника ред въззивният съд не е разглеждал. Приел е за недоказано твърдението на работодателя за извършване на това нарушение предвид неангажиране на доказателства относно начина на попълване на личните картони на учениците от ищцата, в качеството й на класен ръководител.
Третият въпрос – представлява ли нарушение на трудовата дисциплина неизпълнението от страна на ищцата на устната заповед на директора да извърши еднолично проверка на изпитните билети за съответствието им с конспекта, при положение, че в Наредба № 3/15.04.2003 г. на министъра на образованието и науката тази дейност е вменена в задължение на изпитната комисия като колективен орган, е разгледан от съда и е съществен с оглед въведените основания за незаконност на уволнението. Недоказано е противоречивото му решаване от съдилищата. Не би могло да се приеме, че разглеждането му ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 187,т.7 КТ е ясна и конкретна, поради което и тълкуването й и приложението й от съдилищата не е противоречиво. В същата изрично е посочено, че нарушение на трудовата дисциплина представлява „неизпълнение на законните нареждания на работодателя”. Тоест, неизпълнението на неправомерни заповеди не би могло да ангажира дисциплинарната отговорност на работника или служителя.
Няма данни за направени разноски пред настоящата инстанция от ответницата по касационната жалба.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102 от 06.06.2008 г., поправено с решение от 25.09.2008 г., постановени по гр.д. № 1471/2007 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: