О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
гр. София, 25.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.03.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №56/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на П. Х. срещу въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново /ОС/ по гр.д. №623/09 г., с което са отхвърлени исковете й срещу М. И. с пр. осн. чл.127, ал.1 от ЗЗД за регресно претендираните суми: 2750 лв.- главница и лихва, по договор за кредит с ОББ и за разликата над присъдената сума 1092 лв. до исковата- 3293 лв., по договор за кредит с Банка „ДСК” ЕАД.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторката се позовава на т.2. Материалноправният въпрос: може ли единият съпруг да търси и получи по регрес, на осн. чл.127, ал.1 от ЗЗД припадащата се половина от платен от него през време на брака паричен дълг, поет за нуждите на семейството при солидарно съзадължаване на съпрузите – чл.25, ал.2 от СК / отм./ или регресът е изключен, поради другото, следващо от отношенията на солидарните длъжници – съпрузи, според касаторката е решен в противоречие с приложените влезли в сила решения на съдилища, без задължителен характер.
За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че за частта от заемите, издължена през време на брака, регресът е недопустим – поетото за задоволяване нужди на семейството солидарно по закон задължение е неделимо, платено е с общи семейни средства, независимо от формалното титулярство на съпрузите по вносните документи, така че всеки от тях няма своя част от дълга по см. на чл.127, ал.2 от ЗЗД и съответно – иск за надплатената разлика.
Приетото от въззивния съд не е в противоречие с представените решения на ВС и ВТАС, постановени при различна фактическа обстановка – във всеки от разгледаните там случаи има данни, че заемът е изплащан през време на фактическа раздяла на съпрузите, изключваща съвместен принос и общност на средствата – Р на ВТАС по гр.д. №698/08 г., Р №775/96 г. и 495/92 г. на ВС, или с лични на един от съпрузите средства – Р №674/00 г. на ВКС. Такива данни в процесния случай няма – страните са били в брак до прекратяването му с развод на 26.03.07 г. Платеното дотогава за погасяване на изтеглените за нуждата на семейството им кредити, независимо от титулярството по платежните документи, е с общи средства и в изпълнение на задължението по чл.18 от СК, отм. Затова съпругът, платил през време на брака поетия за нуждите на семейството дълг с презумптивно семейни средства, не може да иска половината им от другия съпруг.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по гр.д. №623/09 г. от 16.10.09 г. в частта за отхвърляне на исковете.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: