О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
София, 18.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1852/2019 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№2984/25.3.2019 г., подадена от адвокат Г. З. – процесуален представител на ответницата по исковата молба А. М. Р. от К., област Р., против въззивно определение №213/07.3.2019 г. по ч.гр.д.№128/2019 г. по описа Врачанския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено протоколно определение от 11.02.2019 г. по гр.д.№59/2019 г. по описа на Козлодуйския районен съд, г.к., с което е оставено без уважение възражението на ответницата по исковата молба за неподсъдност на делото поправилата на местната подсъдност.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че „независимо,че предявеният иск е с правно основание чл.59,ал.9 СК, при него се иска разрешение на промяна на въпросите по упражняването на родителските права,режим на лични отношения и из-дръжка,т.е. същите,които са предмет и на разпоредбата на чл.127, ал.2 СК. И при двете разпоредби основната цел на законодателя е закрила на интересите на детето. Затова,окръжният съд приема,че в случая по аналогия ще следва да намери приложение специалната местна подсъдност за разрешаване на повдигнатия съдебен спор,а именно местно компетентен да се произнесе по него е съответния районен съд по настоящ адрес на малолетните деца към датата на предявяването на исковете, а той е според представените писмени доказателства в [населено място]. Към момента на предявяване на исковата молба,не само адресната регистрация на малолетните деца К. и E. е в [населено място], но и същите са записани и посещават съответни учебни заведения в този град. Възприетото,изключва приложението на общия принцип намерил разрешение в разпоредбата на чл.105 ГПК.
Извършените действия от страна на ответницата след принудителното предаване на децата с протокола на ДСИ при РС-Козлодуй от 05.02.2019г. по изп.д.№ 329/2018г.по адресното им регистриране в [населено място], респективно записването им в съответно учебно заведение,не дават основание за прекратяване на производството пред РС-Козлодуй поради липса на негова местна компетентност,тъй като съгласно разпоредбата на чл.120 ГПК настъпилите след подаване на исковата молба промени във фактическите обстоятелства,обуславящи местната подсъдност не са основание за препращане на делото.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/инкорпорирано в частната касационна жалба/, се поставя правният въпрос – „Кой съд е компетентен да разгледа спора между родители, които не живеят заедно, относно упражняването на родителските права – съдът по настоящия адрес на детето към момента на подаване на исковата молба или компетентен е съдът в района на който то пребивава?“
Ответникът по частната касационна жалба К. Е. М. е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и отговора на същата съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по въпроса съдът взе предвид следното:
Съобразно разпоредбата на чл.127, ал.2 СК спорът относно родителските права по отношение на малолетното дете се решава от районния съд по настоящия адрес на детето – специална местна подсъдност на този вид спорове. Съгласно чл.94, ал.1 ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава, като този адрес подлежи на регистрация, а за малолетните лица, както е в разглеждания случай, заявяването на настоящия адрес на детето се извършва от законните му представители /чл. 96, ал. 3 от същия закон/. По принцип се приема, че адресът на детето е същият, както на родителите му. В същият смисъл е и § 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, според който „настоящ адрес на дете“ е адресът, на който детето пребивава. При съобразяване с посочените разпоредби Врачанският окръжен съд е приел, че настоящият адрес на децата е този, на който те пребивават и това е адресът в [населено място].
Доколкото частната касационна жалбоподателка не сочи конкретно основание за допускане на обжалваното въззивно определение до касационно обжалване, същото не следва да бъде допуснато до такова.
Въпреки изложеното следва да се посочи, че е налице практика на ВКС по поставения въпрос, опредметена в определение №185/23.4.2013 г. по ч.гр.д.№2198/2013 г. на ВКС, II г.о., с която е прието, че определянето на специална местна подсъдност по споровете по чл.127, ал.2 СК, изключва общата такава по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК, което съответства на изводите на въззивната инстанция.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №213/07.3.2019 г. по ч.гр.д.№128/2019 г. по описа Врачанския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: