8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
София,26.02.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Боян Цонев Гергана Никова
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5025 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 92 от 17.04.2013 година по гр.д. № 239/2012 г. на Великотърновски апелативен съд е потвърдено решение № 237 от 07.03.2012 г. по гр.д. № 1019/2009 г. на Великотърновски окръжен съд, с което са отхвърлени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД; чл. 26, ал. 2, пр. ІІ-то ЗЗД; чл. 26, ал. 2, пр. ІV-то ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. посл. ЗЗД, предявени от Р. Ц. П. и И. Ц. П., двамата от [населено място] против Р. Х. П. от [населено място], М. Р. Р. и Л. Р. Р., двете от [населено място] за прогласяване нищожност на договор по н.а. № 6 от 2009 г. за покупко-продажба на жилище и гараж в [населено място], [улица] поради сключването в накърнение на добрите нрави; при липса на съгласие; при липса на основание, както и при условията на привидност. В решението е прието за установено, че ищците са наследници на Е. Н. П. по заместване на баща им Ц. П., син, починал през 2008 г. преди наследодателката Е. П.. С договор от 20.07.2007 г. наследодателката им Е. Н. П. и съпругът и Р. Х. П. (първият ответник по делото) са прехвърлили на ответницата Л. Р. Р. собствен недвижим имот в [населено място], [община] срещу сумата 3900 лева, заплатена на продавачите с кредит от [фирма], отпуснат на приобретателката Л. Р.. С н.а.., Р. Х. П., действащ лично и като пълномощник на съпругата си Е. П. е прехвърлил на ответницата Л. Р. (внучка на прехвърлителите по линия на дъщеря им ответницата М. Р.) и жилище и гараж в [населено място] срещу сумата 101659,70 лева, равняваща се на данъчната им оценка, която сума съобразно нотариалния акт продавачите са получили преди изповядане на сделката като са си запазили пожизнено право на ползване и обитаване на имотите. Прехвърлителката Е. Н. П. е починала на 06.04.2009 г., а на 28.12.2009 г. Л. Р. е прехвърлила имота в Ш., [община] обратно на Р. Х. П. за сумата 5590 лева. Към момента на упълномощаването на съпруга и да прехвърли имотите в [населено място] на Л. Р. (30.03.2009 г.), Е. Н. П. е страдала от цироза на черния дроб в напреднала форма, но до изпадането и в коматозно състояние на 05.04.2009 г. е била контактна и адекватна и е проявявала личностни качества като вътрешна сила, устойчивост и борбеност. При така установените факти, въззивният съд е приел, че сделката по нот. акт № 6 от 2009 г. не е сключена в нарушение на добрите нрави; здравословното състояние на прехвърлителката не обуславя извод, че върху нея е било упражнено психическо въздействие да се разпореди с притежаваните в съпружеска имуществена общност имоти; не е била мотивирана да упълномощи съпруга си да се разпореди с имотите им в полза на тяхната внучка поради нелечимото и от години състояние, което не е равнозначно на знание за близка, неизбежна скорошна смърт (при доказателства, че към момента на подписване на пълномощното е била в добро настроение, започнала да се храни и изглеждаща добре), т.е. сделката не е сключена в момент, изключващ добросъвестното отношение на приобретателката, а доколкото със сключване на сделката се е препятствало правото на ищците на наследяване, то прехвърлителят на едно право разполага със свободата да прецени при какви условия да се разпореди с него и може да прехвърли имуществото си и на лица извън кръга на наследниците му по закон, без това да противоречи на закона или добрите нрави. Съдът е приел, че не е установено и липса на съгласие за изповядане на сделката по нот. Акт № 6 от 2009 г., а дали цената по сделката е изплатена от купувача няма отношение към нейната действителност, нито е оборена презумпцията по чл. 26, ал.2, изр. ІІ-ро ЗЗД за основание на сделката. Прието е и че не е доказана твърдяната от ищците привидност, тъй като не е установено договора за покупко-продажба да прикрива дарение, поради което предявените искове за прогласяване недействителност на прехвърлителната сделка са отхвърлени като неоснователни.
Касационна жалба против решението на Великотърновски апелативен съд е постъпила от Р. Ц. П. и И. Ц. П.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че въпросите от значение ли е целта на сделката за нейната действителност; следва ли да се тълкува волята на страните за изясняване на действителните им отношения, насочени и целящи постигане на определен резултат са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата и в частност с решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 485/2011 г. І г.о. ВКС; решение № 1444 от 04.11.1999 г. по гр.д. № 753/1999 г. V г.о. ВКС; решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр.д. № 541/2010 г. ІV г.о. ВКС и решение № 92 от 06.04.2011 г. по гр.д. № 29/2011 г. на Великотърновски апелативен съд. Поддържа се, че в противоречие с ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГК ВКС са разрешени и въпросите при какви предпоставки могат да се релевират за първи път нови възражения пред въззивен съд, могат ли пред въззивен съд да се въвеждат нови доводи за сключване на сделка в нарушение на добрите нрави при твърдян в този смисъл порок още в исковата молба; следва ли съдът да се произнесе по всички доводи и оплаквания, въведени с въззивната жалба и се поставя въпросът актуални ли са постановките на т.6 и т.12 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГК ВКС при действието на ГПК от 2008 г. Изложени са доводи, че въпросите има ли решаващият съд задължение да се произнесе по всички доводи, въведени с исковата молба и по всички заявени искови претенции ( в т.ч. по предявения евентуално спрямо иска с правно основание чл. 26, ал.2, пр. ІІ-ро ЗЗД иск по чл. 27 ЗЗД), решението е постановено в противоречие с определение № 1009 от 21.07.2011 г. по гр.д. № 1531/2010 г. ІV г.о. ВКС и определение № 97 от 31.01.2011 г. по гр.д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о. ВКС. Поддържа се, че по въпроса може ли една изначално нищожна сделка да бъде санирана с последващи действия на страните, решението е постановено в противоречие с изводите в решение № 462 от 15.05.2009 г. по гр.д. № 692/2008 г. І г.о. ВКС и решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 485/2011 г. І г.о. ВКС; че по въпроса ограничени ли са страните по гражданскоправната сделка от закона и добрите нрави и в частност съставлява ли нарушение на добрите нрави обезнаследяването на едно от децата на наследодателя, решението е постановено в противоречие с определение № 1133 от 17.09.2009 г. по гр.д. № 485/2011 г. І г.о. ВКС. Изложени са доводи, че въпросите в нарушение на добрите нрави ли е прехвърлянето на имот въпреки знанието за близкия прогнозиран летателен изход за прехвърлителката, както и нищожна ли е сделка, с която наследодателя прехвърля имота на трето лице с цел да осуети удовлетворяването на кредиторите на прекия си наследник са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Поддържа се, че въпросът обосновава ли извод за привидност неплащането на продажната цена по сделка за покупко- продажба е разрешен в противоречие с решение № 163 от 15.06.2011 г. по гр.д. № 1536/2009 г. ІV г.. ВКС. Поддържа се и че в противоречие със съдебната практика е разрешен и въпросът следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, както и въпросът относно правната характеристика на обратния документ по чл. 165, ал.2 ГПК (решение № 163 от 15.06.2011 г. по гр.д. № 1536/2009 г. ІV г.. ВКС; решение № 112 от 26.01.2012 г. по гр.д. № 638/2010 г. І т.о. ВКС и решение № 484 от 11.06.2010 г. по гр.д. № 375/2010 г. ІV г.. ВКС). Изложени са доводи, че въпросът относно доказателствената тежест за установяване привидност на сделката е разрешен в противоречие с решение № 96 от 01.02.2002 г. по гр.д. № 381/2001 г. ІV г.о. ВКС, ; въпросът съставлява ли неплащането на договорената продажната цена липса на основание (причина) за сделката, евентуално води ли до нищожност поради липса на съгласие е разрешен в противоречие с решение № 1001 от 27.05.1967 г. по гр.д. № 668/1967 г. І г.о. ВС; решение № 1148 от 24.10.2008 г. по гр.д. № 4964/2007 г. ІІ г.. ВКС и решение № 163 от 15.06.2011 г. по гр.д. № 1536/2009 г. ІV г.. ВКС, както и че въпросът как следва да се цени признанието на един от ответниците по пасивно субективно съединени искове е разрешен в противоречие с приетото в решение № 1148 от 24.10.2008 г. по гр.д. № 4964/2007 г. ІІ г.. ВКС и решение № 98 от 21.03.2011 г. по гр.д. № 952/2010 г. ІV г. ВКС.
Ответницата по касационната жалба Л. Р. Р. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Ответниците Р. Х. П. и М. Р. Р. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд.
Твърдяното нарушение на задължителната практика на Върховния касационен съд по повдигнатите въпроси по приложението на чл. 26, ал.1, пр. ІІІ-то ЗЗД не е налице. В съответствие с утвърдената съдебна практика, съгласно която накърняването на добрите нрави обичайно се изразява в използване на договорната свобода от страна по сделката, за да се възложат на насрещната страна, която е в по-неблагоприятно положение, несъразмерни тежести; когато се ограничава прекомерно личната свобода или се уговарят имуществени облаги в разрез с общоприетия морал, въззивният съд е приел, че извършеното от наследодателите на ищците възмездно разпореждане с тяхно имущество не противоречи на добрите нрави; че всяко лице разполага с правото свободно да се разпореди с имуществото си, прехвърляйки го на лица, които не попадат в кръга на наследниците му по закон. В съответствие с утвърдената практика, съгласно която са неморални договорите върху неоткрито наследство (неморално е да се предполага какво ще включва наследството и кой ще го наследи), въззивният съд е приел, че извършеното преживе разпореждане с лично имущество не е в разрез с добрите нрави; че след като едно лице свободно се е разпоредило със свое имущество (без да му е оказвано психическо въздействие за сключване на сделката чрез убеждаване, склоняване да я извърши), то това не е в разрез с общоприетите етични правила за справедливост и почтеност.
Не е разрешен в противоречие със съдебната практика и въпросът в нарушение на добрите нрави ли е прехвърлянето на имот въпреки знанието за прогнозирания близък летателен изход за прехвърлителката. Съгласно утвърдената съдебна практика, когато договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е сключен от приемателя със знание за предстоящата близка неизбежна смърт на прехвърлителя, то сделката е без основание (чл. 26, ал. 2, пр. ІV-то ЗЗД). В конкретния случай обаче не се касае за алеаторен договор, а за извършена възмездна сделка, при преценката за валидността на която съдът е изхождал от данните за здравословното състояние на прехвърлителката, което не е давало основание за извод за упражнено психическо въздействие да се разпореди с частта си от притежавания в съпружеска общност имот.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване по въпроса нищожна ли е сделка, с която наследодателят прехвърля имота на трето лице с цел да осуети удовлетворяването на кредиторите на прекия си наследник. В съответствие с установената практика въззивният съд е приел, че при липса на данни (вкл. твърдения), че ищците са кредитори на прекия наследник на прехвърлителката, мотивите и за извършване на сделката нямат отношение към нейната действителност.
В съответствие с утвърдената съдебна практика е и формираният в решението извод, че неплащането на договорената продажна цена не обуславя нищожност на сделката поради липса на основание или съгласие, а е основание за реализиране на договорна отговорност; че договорът е валиден и при неплащане на уговорената цена, тъй като плащането и не е елемент от фактическия състав на договора; че основанието (причината страните да се задължат) се предполага, а когато презумпцията по чл. 26, ал.2, изр. ІІ-ро ЗЗД не е оборена, сделката с уговорена продажна цена на вещта е валидна. В съответствие с утвърдената съдебна практика, израз на която са и приложените към касационната жалба решение № 1148 от 24.10.2008 г. по гр.д. № 4964/2007 г. ІІ г.. ВКС и решение № 163 от 15.06.2011 г. по гр.д. № 1536/2009 г. ІV г.. ВКС са формирани и изводите, че неплащането на уговорената продажна цена съставлява индиция за евентуална привидност на договора за покупко-продажба; за евентуално прикрито дарение, но доказването на симулацията е в тежест на страната, която претендира, че сделката е привидна; че претендиращият симулация следва да проведе пълно и главно доказване на привидността; че за прогласяване на нищожност на привидната сделка, симулацията трябва да бъде доказана пълно, а неплащането на продажната цена сочи само косвено за съществуването и.
Не дават основание за допускане на касационно обжалване и въпросите: от значение ли е целта на сделката за нейната действителност и следва ли да се тълкува волята на страните за изясняване на действителните им отношения, насочени и целящи постигане на определен резултат. В съответствие с установената съдебна практика, въззивният съд е обсъдил всички доводи за нищожност поради привидност на съглашението (обсъдил е доказателствата за действителната воля на страните), както и доказателствата за действителните отношения между страните (доказателствата за предходни и последващи сделки, за отпуснат на приобретателката банков кредит и икономическите отношения между страните по процесната сделка във връзка с имота в [населено място]).
Д. за постановяване на съдебният акт в противоречие с ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГК ВКС по въпросите при какви предпоставки могат да се релевират за първи път нови възражения пред въззивен съд, могат ли пред въззивен съд да се въвеждат нови доводи за сключване на сделка в нарушение на добрите нрави и актуални ли са постановките на т.6 и т.12 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГК ВКС при действието на ГПК от 2008 г.е неоснователен. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. ОСГТК, постановките на т.6 и т.12 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГК ВКС не са актуални при действието на ГПК от 2008 година, по който ред е постановено обжалваното въззивно решение. Въззивният съд се е произнесъл в рамките на въведените от ищците с исковата молба основания за недействителност на сделката, произнасяйки се в съответствие с чл. 269 ГПК по въведените с въззивната жалба оплаквания в съответствие с правилата на ограничения въззив, уреден в ГПК от 2008 година.
Въпросът има ли решаващият съд задължение да се произнесе по всички заявени искови претенции ( в т.ч. по предявения евентуално спрямо иска с правно основание чл. 26, ал.2, пр. ІІ-ро ЗЗД иск по чл. 27 ЗЗД) не е обуславящ изхода на делото. С исковата молба ищците са предявили обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД; чл. 26, ал. 2, пр. ІІ-то ЗЗД; чл. 26, ал. 2, пр. ІV-то ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. посл. ЗЗД, по които съдът се е произнесъл в поредност съобразно тежестта на твърдяния порок на сделката. В исковата молба не са въведени твърдения за недействителност на сделката и искане за унищожаването и поради наличие на пороците по чл. 27 ЗЗД (като сключена от недееспособен, при грешка, измама, заплашване или крайна нужда), т.е. не е предявен евентуално съединен иск за унищожаването и, предвид което повдигнатият от касаторите въпрос е неотносим към изхода на гражданскоправния спор.
Неотносим към изхода на спора е и въпросът може ли една изначално нищожна сделка да бъде санирана с последващи действия на страните, предвид липсата на произнасяне на въззивния съд по въпроса – няма формиран извод на съда за изначална нищожност на сделката на сочените от ищците основания и санирането и с последващи действия на страните.
Няма отношение към изхода на делото и въпроса как следва да се цени признанието на един от ответниците по пасивно субективно съединени искове, тъй като в хода на инстанционното производство от ответниците не е направено признание на иска или на факти, относими към спорното право. Ответникът Р. Х. П. е оспорил предявените искове с отговора на исковата молба, с допълнителен отговор от 24.11.2010 г. и в съдебни заседания на 07.07.2010 г.; 24.11.2010 г. и 12.10.2011 година, поддържайки последователно позиция относно свободно формираната воля на прехвърлителите да сключат процесната сделка за покупко-продажба, както и за получаването на продажната цена, а изразената от ответника нова позиция в хода на въззивното производство за сключване на сделката при абсолютна симулация (без действително намерение на страните по сделката да се обвържат) няма отношение към иска за привидност на сделката като прикриваща дарение.
Не е обуславящ изхода на делото и въпросът за правната характеристика на обратния документ по чл. 165, ал. 2 ГПК, какъвто не е представен по делото. Приложената по делото декларация от 10.01.2009 г. от ответницата Л. Р., извън обстоятелството, че е представена след изтичане на преклузивния за това срок, то и няма отношение към процесната сделка – касае отношения между ответниците по повод сделките с имота в [населено място], а декларацията от 27.01.2011 година, също несвоевременно представена по делото, не е подписана от ответницата Л. Р., а от трето неучастващо в процесната сделка лице.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92 от 17.04.2013 година по гр.д. № 239/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: