О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
С. 10.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1459 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. Д. И. от[населено място],чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение №104 от 27.07.2010г. по в.гр.д.№ 157 по описа за 2010г. на Я. окръжен съд,с което е отменено решение №746 от 13.01.2010г. по гр.д. № 1307/2008г.на Я. районен съд в частта, с което е признато за недоказано направено от ответницата оспорване на разписка от 16.11.95г.за сумата от 1 500 000лв.,в частта относно авторството на подписа на Д. И. и в частта,в която се отхвърля предявения от Т. П. С. против И. Д. И. иск за делба на апартамент № 2,находящ се в[населено място] [улица] вх.А ет.1 ап.2 със застроена площ от 111.60кв.м.и вместо това е постановено друго,с което е призната разписката от 16.11.95г.за неистински документ и е изключена от доказателствения материал по делото,уважено е направеното искане с правно основание чл.21 ал.2 от СК/отм./ от И. Д. И. против Т. П. С. под формата на възражение,като е прието за установено,че е налице частична трансформа-ция в лично имущество в полза на И. Д. И. в размер на 400 000/2 594 559ид.ч.по отношение на закупения по време на брака имот-апартамент № 2 ,находящ се в[населено място] [улица] вх.А ет.1 ап.2 с площ от 111.60кв.м., допусната е делба за същия имот при квоти: 1 497 279.5/2 594 559ид.ч.за И. Д. И. и 1 097 279.5/2 594 559ид.ч.за Т. П. С.,като е потвърдено решение №746 от 13.01.2010г. по гр.д. № 1307/2008г. на Я. районен съд в останалата част.
Подадена е и частна жалба от И. Д. И. от[населено място],чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение №104 от 27.07.2010г. по в.гр.д.№ 157 по описа за 2010г. на Я. окръжен съд в частта му,имаща характер на определение,с което е оставена без разглеждане въззивната му частна жалба против определението на ЯРС от 26.01.2009г.,постановено на основание чл.140 от ГПК,като е прекратено в тази част производството/по искане за определяне на обезщетение за ползване на вещ,която не е съсобствена /.
Не се сочи конкретно основание за допустимост –нито на подадената касационна жалба,нито на подадената частна жалба- по чл.280 ал.1 от ГПК, нито се поставя канкретен въпрос, за който да бъде извършена преценка с оглед изчерпателно изброените три основания за допустимост.Формулиран е общ въпрос по следния начин : „съдът се е произнесъл по съществени материално правни и процесуално правни въпроси,свързани с преценката на чл.19,чл.21 от СК/отм./, чл.193, чл.194 и чл.344 от ГПК”. Изложени са пространни доводи,с които касаторът излага становището си защо счита постановения въззивен акт за неправилен.
Срещу подадените касационна и частна жалби е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва както тяхната допустимост,така и тяхната основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбите до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да счете за неоснователна претенцията на И. по чл.21 ал.2 от СК/отм./ за частична трансформация по отношение на придобития по време на брака имот – апартамент №20, находящ се на ул.”Търговска”, въззивният съд е счел за недоказано твърдението,че за закупуването му са вложени лични средства на ответника,изразяващи се в полученото обезщетение при пенсионирането му като военнослужещ в размер на 17 600лв.Относно твърдението,че следва да бъде съобразена и претендираната стойност /от 3 800лв./на реализираните със собствен труд ремонтни работи,съдът е посочил,че те могат да бъдат заявени във втората фаза на делбата-като искания по сметките и са несъотносими относно въпроса за собствеността.Като частично основателна е преценил въззивният съд – втората претенция на И. по чл.21 ал.2 от СК/отм./ за частична трансформация по отношение на придобития по време на брака друг имот – апартамент №2, находящ се на ул.”Х. Тервел”,обоснована с твърдение за вложени лични средства-предоставени като дарение от родителите му. В тази връзка е представена оспорена от противната страна разписка от 1995г.за сумата от 1 500 000недом.лева,съдържаща подписите на И. и на неговите родители.Съдът е счел, независимо,че е установена автентичността на положените подписи- обсъжданата разписка е неистински документ,тъй като не са ангажирани доказателства, установяващи автентичността на датата на съставянето й,както и на съдържанието й и почерка на съставителя.. Наличие на частична трансформация е приел на базата на договор за строителство,сключен от И. преди сключване на брака,чиято цена е следвало да бъде заплатена на вноски и на доказателства,че първата вноска е платена преди сключване на брака.
Касаторът пространно – в подадените касационна и частна жалби и приложените към тях изложения/с почти идентично на жалбите съдържание/- оспорва правилността на така изложените от въззивния съд изводи,като допълнително излага доводи и за тяхната необоснованост. Както беше по сочено в т.1 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС-в производството по преценка на допустимостта на подадената касационна жалба не могат да бъдат разглеждани основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 от ГПК ,които са различни от основанията за допускане до касационно обжалване. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт може да бъде извършена едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване,като в никакъв случай това не може да стане в закрито заседание в отсъствие на страните, защото това би противоречело на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност,а и това няма как да стане -без да се изслушат становищата на страните.В същото Тълкувателно решение подробно беше обяснено,че касационно обжалване не може да бъде допуснато без да бъде поставен материално-правен или процесуално-правен въпрос. Касаторът е длъжен да посочи такъв въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Това е така, защото този въпрос-като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.Без посочен въпрос –като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол –е изключена възможността да се разглеждат допълнителни основания за това по чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 от ГПК.О. повече,че в случая не се навеждат доводи – въззивният акт да е постановен в противоречие с практиката на ВКС/не се сочи практика по смисъла на т.2 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС/,нито има поставени въпроси,за които да се представят доказателства,че са решавани противоречиво от съдилищата, нито такива,които да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла,разяснен в т.4 от вече цитираното ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице предпоставките по чл.280 от ГПК за допускане до касационно обжалване, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение /включително и в частта му имаща характер на определение/ № 104 от 27.07.2010г. по в.гр.д.№ 157 по описа за 2010г. на Я. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.