3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
С., 18.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 115/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЗД [фирма] – [населено място], срещу определение № 2176 от 24.11.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 3989/2011 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав. С посоченото определение е потвърдено определение от 11.08.2011 г. по гр. д. № 5672/2011 г., с което е върната исковата молба и е прекратено производството по предявен от ЗД [фирма] обратен иск против привлеченото трето лице – помагач В. Е. поради неизпълнение на указания за отстраняване на нередовности на молбата.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е нарушил разпоредбите на чл.127 ГПК, чл.128 ГПК и чл.70, ал.3 ГПК като е обвързал редовността на исковата молба, с която е предявен обратен иск срещу третото лице – помагач, с изискване за посочване на цена на иска. Развива съображения, че след като при предявяване на обратния иск не е известна сумата, която ищецът по този иск ще бъде осъден да заплати на ищеца по първоначалния иск, цената на обратния иск следва да се определи според правилото на чл.70, ал.3 ГПК.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдение, че с влязло в сила определение № 1470 от 20.09.2011 г. по ч. гр. д. № 2938/2011 г. състав на Софийски апелативен съд се е произнесъл по сходен казус като „е отменил разпореждане на долната инстанция и е разпоредил да се приложи правилото на чл.70, ал.3 ГПК”.
Ответниците по частната касационна жалба С. Р. Л. и И. Д. Л. са депозирали писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК, в който изразяват становище, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като частният жалбоподател не е изпълнил задължението си да формулира значимия за делото правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата. Алтернативно навеждат доводи за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди обжалваното пред него определение, Софийски апелативен съд е приел, че ищецът по обратния иск ЗД [фирма] не е изпълнил дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, с която е предявен обратен иск срещу привлеченото трето лице – помагач В. Е., а именно – да посочи цена на иска и да внесе държавна такса в размер на 4 % върху цената. Въззивният съд е изложил съображения, че исковата молба, с която се предявява обратен иск, следва да отговаря на всички предвидени в чл.127 ГПК и чл.128 ГПК изисквания за редовност, включително посочване на цена на иска, тъй като при липса на посочена цена, съответстваща на размера на исковата претенция, сезираният с обратния иск съд не би могъл да го разгледа и да се произнесе по него. С аргумент, че определянето на цената на обратния иск не представлява затруднение за ищеца, съставът на Софийски апелативен съд е приел за неоснователен довода на ЗД [фирма], че цената на обратния иск е следвало да се определи от първата инстанция при условията на чл.70, ал.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Частният жалбоподател не е посочил конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, чието разрешаване от въззивния съд е обусловило връщането на исковата молба и прекратяването на производството по обратния иск. Изключителната пестеливост на обективираното в частната касационна жалба „изложение” по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, формулирано в рамките на четири реда, не позволява въпросът да се уточни от настоящата инстанция в съответствие с правомощията й в производството по чл.288 ГПК. Аргументацията относно приложното поле на касационното обжалване се изчерпва с твърдението за противоречиво произнасяне по сходен казус в приложеното определение по ч. гр. д. № 1740/20.09.2011 г. на Софийски апелативен съд. Позоваването на допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК само по себе си не може да послужи като основание за достъп до касация, тъй като при липса на поставен от обжалващата страна правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и недопустимост същият да се формулира служебно от касационната инстанция е невъзможно да се извърши преценка дали действително съществува противоречива съдебна практика по приложението на идентични правни норми.
Непосочването на релевантния за изхода на делото правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, съгласно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл е и основателният довод на ответниците, релевиран в отговора на жалбата. Поради това постановеното от Софийски апелативен съд определение по ч. гр. д. № 3989/2011 г. не следва да се допуска до касационен контрол.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2176 от 24.11.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 3989/2011 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :