3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№289
[населено място] 09.04.2014год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. № 758 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Ю. В., срещу определение № 1237 от 09.12.2013г. по гр.д. №617/2013г. на Хасковски окръжен съд, с което по реда на чл.248 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на А. Г. Г. сумата от 1200 лева, представляваща съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Частният жалбоподател поддържа, че ответникът А. Г. Г. не е представил списък с разноски на основание чл.80 ГПК до приключване на последното заседание във въззивната инстанция, което е абсолютна предпоставка за допускане изменение на определението за прекратяване в частта за разноските. Поддържа също, че в обжалваното определение съдът неправилно е приел, че съществува договор за правна защита и съдействие между него и адвокат Г. С., какъвто не е бил сключван.
Ответникът по жалбата, А. Г. Г. оспорва основателността й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С определение от 02.10.2013г. Хасковски окръжен съд е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, поради просрочие, въззивна жалба с вх.№3678/15.07.2013г., подадена от адв. К. като пълномощник на В. Ю. В. и е прекратил производството по в. гр..д. №617/ 2013г.
Ответникът по въззивната жалба А. Г. Г. е сезирал въззивния съд с молба по чл.248 ал.1 ГПК за допълване на определението за прекратяване, като му бъдат присъдени разноските за въззивното производство, изрично поискани с писмения отговор на жалбата. С определението по чл.248 ГПК въззивният съд е присъдил в полза на ответника по въззивната жалба направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.
При постановяването на акта по чл.248 ГПК въззивният съд е бил сезиран валидно от надлежно легитимирана страна – ответникът по въззивната жалба, който съгласно чл.78 ал.4 ГПК има право на разноски и при прекратяване на делото. Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срока за обжалване на определението за прекратяване. Налице са и доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение, тъй като в договора за правна защита и съдействие, сключен между А. Г. Г. и адвокат Г. С. Г., е вписано, че договореният хонорар от 1200 лева е заплатен в брой. Съгласно даденото разяснение в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно за доказване плащането на възнаграждението, като в тази част договорът има характер на разписка. Действително еднократно в мотивите си въззивният съд неправилно е посочил като страна по този договор с адвокат Г. С. Г. не ищеца А. Г. Г., а насрещната страна В. В., но това е фактическа грешка, която не засяга правилността на обжалваното определение.
Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че А. Г. Г. не е представил списък с разноски до приключване на последното заседание във въззивната инстанция, поради което съгласно чл.80 от ГПК е било недопустимо изменение на определението от 02.10.2013г. от въззивния съд в частта за разноските. Обстоятелството дали ответникът по въззивната жалба е представил списък на направените разноски пред въззивната инстанция е без значение, доколкото то касае възможността му да иска изменение на определението за прекратяване досежно присъдените с него разноски. В случая обаче с определението за прекратяване разноски изобщо не са присъдени, тоест в случая не е налице изменение на размера на вече присъдени разноски, а допълване на определението в частта за разноските, при което ограничението на чл.80 изр.2 ГПК е неприложимо.
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
. ПОТВЪРЖДАВА определение №1237 от 09.12.2013г. по в.гр.д. №617/2013г. на Хасковски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.