3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
С. 17.04.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1263/2014г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Д. К. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. В. Ч., срещу въззивното определение на Великотърновския апелативен съд, № 342 от 25.11.2013г. по в.ч.гр.д. № 452/2013г., с което е потвърдено определение № 1155/11.09.2013г. по гр.д. № 830/2013г. на Плевенския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от К. Д. К. иск.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради предявяване на иска след изтичане на пределния тригодишен преклузивен срок по чл. 24 ал. 4 от СК. Приел е, че с новия СК /2009г./ е въведен преклузивен срок за предявяване от съпруга на иск за оспорване на действителността на разпореждането, извършено от другия съпруг с обща недвижима вещ, след изтичане на който разпореждането поражда правно действие независимо от момента на узнаването за същото от неучаствалият съпруг. Н. в разпоредителната сделка съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в шестмесечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му. Режимът на имуществените отношения между съпрузите, регламентиран в новия Семейния кодекс, има обратно действие по силата на § 4 т. 1 от ДР на СК и преурежда в съответствие с въведената в него уредба заварените правоотношения между съпрузите по съществуващите към 01.10.2009 г. бракове. Поради това независимо кога ищцата е узнала за осъществената сделката, с която съпруг й се е разпоредил с общ недвижим имот, след като бракът им не е бил прекратен към 01.10.2009 г., правната възможност за оспорване на сделката следва да е осъществена в преклузивния срок по чл. 24 ал. 4 СК.
В. съд е потвърдил първоинстанционното определение със същите мотиви. В отговор на доводите на частната жалбоподателка е изложил и съображения, че съдът следи служебно за допустимостта на иска по време на висящността на процеса.
Частната жалбоподателка моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК „тъй като въззивният съд се е произнесъл по недопустимостта на иска”. Излага съображения, че съдът се е произнесъл преждевременно, без да е разгледан спорът по същество. Не е формулирала конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Прилага решение от 22.10.2012г. по гр.д. № 4434812г. на Софийски градски съд, което не е окончателно и липсва отбелязване за влизане в сила.
ВКС намира, че не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на посочената разпоредба. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Независимо от това, с оглед доводите в частната жалба, следва да се отбележи, че спорните по делото въпроси за правната квалификация на иска и оттам за неговата допустимост, е решен от въззивния съд при точно прилагане на разпоредбите на § 4, ал. 1 ПЗР на СК и на чл. 24, ал. 4 СК /2009г./ и съобразно практиката на ВКС – определение № 285/2012г. по ч.гр.д. № 296/2012г. ІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика по въпроса за характера на тригодишния срок по чл. 24, ал. 4 СК /2009г./ и приложим ли е той със задна дата. С това определение е прието, че както отмененият Семеен кодекс от 1985 г., така и действащият Семеен кодекс, в сила от 1.10.2009 г. регламентират сделката, с която единия съпруг се разпорежда с общ недвижим имот, като относително недействителна спрямо неучаствалия в сделката съпруг, както и шестмесечен срок от момента на узнаването за предявяване на констиитутивния иск от момента на узнаването. Промяната, въведена със Семейния кодекс, в сила от 1.10.2009 г., се състои във въвеждането и на пределен срок, в който неучаствалия в сделката съпруг може да я оспори, а именно три години от сключването й. Сроковете са преклузивни и не подлежат на спиране и прекъсване и след изтичането им разпоредителната сделка поражда действие и за неоспорилия я съпруг, без значение кога е узнал за разпореждането. Режимът на имуществените отношения между съпрузите, регламентиран в Семейния кодекс, в сила от 1.10.2009 г., има обратно действие по силата на § 4, ал.1 ДР СК, т.е. преурежда в съответствие с въведената в него уредба заварените правоотношения, а такива са правооотношенията по съществуващите към момента на влизането му в сила бракове. Следователно независимо кога е осъществена сделката, с която единия съпруг се е разпоредил с общ недвижим имот, щом бракът не е бил прекратен към 1.10.2009 г., то неучаствалия в разпореждането съпруг може да оспори сделката само в сроковете по чл.24, ал.4 СК, като тригодишният срок тече от момента на сделката, дори и тя да предхожда влизането в сила на Семейния кодекс. Предявеният след изтичане на пределния преклузивен срок иск е процесуално недопустим.
Приложеното от частната жалбоподателка решение освен, че няма отбелязване за влизане в сила, е постановено по иск, предявен при действието на отменения СК – искът е предявен на 09.04.2009г.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Великотърновския апелативен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение Великотърновския апелативен съд, № 342 от 25.11.2013г. по в.ч.гр.д. № 452/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: