3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
С. 20.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10 март две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 6340/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] и [фирма], двете дружества съдружници в гражданско дружество Консорциум Т. Б. Д., подадена от пълномощника им адв. А. К., срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, VІ гр. възз. с-в, от 27.05.2014г. по в.гр.д. № 615/2014г., с което отменено частично решението на Бургаския районен съд, № 228/31.01.2014г. по гр.д. № 5009/2013г. и е увеличен размерът на присъденото на З. Т. И. и А. Т. И. обезщетение по чл. 200 КТ за неимуществени вреди от смъртта на майка им Т. А. И. на по 50 000 лв. за всеки един от тях.
Ответниците по касация З. Т. И. и А. Т. И. в подадения писмен отговор от пълномощника им адв. С. С., молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от З. Т. И. и А. Т. И. искове по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им Т. А. И., въззивният съд е приел, че характерът на злополуката като трудова се доказва от представеното по делото разпореждане № 150/15.12.2010 г., издадено на основание чл. 60, ал. 1 от КСО от НОИ – РУ „СО“, а болките и страданията на малолетните деца от смъртта на майка им – от показанията на разпитаната по делото свидетелка. Като е съобразил, че бащата на ищците е неизвестен и майката е единствен родител, ниската възраст на децата и естествените при това положение страдания от загубата й, съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД е определил обезщетение от по 100 000 лв. за всяко от децата. Относно спорния по делото въпрос за допусната от пострадалата груба небрежност съдът е приел, че пострадалата с поведението си е допринесла за настъпването на злополуката като е влязла в незаключения трафопост. Проявената груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ обаче е предпоставка за компенсации на вините, но не е критерий за определяне на съотношението на тази компенсация, какъвто е единствено обективното съотношение в приносите, респ. този на пострадалата. При събраните доказателства е приел, че съпричиняването е 50% и определеният размер от по 100 000 лв. следва са бъде намален на половина-т.е. по 50 000 лв. за всеки от ищците.
К. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпроса „следва ли да се преценяват конкретните обективно съществуващи обстоятелства при определяне размера на обезщетението и които представляват критерии при определяне на този размер в съответствие с ППВС № 4/68г.” Прилага посоченото ППВС.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение на посочената задължителна съдебна практика. Както бе посочено по-горе, при определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил относимите за това обстоятелства като е основал решението си на показанията на свидетелката Д., съседка на ищците, взел е предвид обстоятелството, че баща на децата е неизвестен, отчел е сериозните морални страдания на ищците от внезапната трагична загуба на техния едниствен родител и фактът, че майката е бил тяхна морална и материална опора, както и нелепата й смърт. Тези мотиви на съда напълно съответстват на указанията, дадени в ППВС № 4/68г. за преценка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, VІ гр. възз. с-в, от 27.05.2014г. по в.гр.д. № 615/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: