О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№289
гр. София, 12.04.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 07 април , две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2345/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу решение № 636/31.03.2015 г. на Софийски апелативен съд по т.д. №3085/2014 г., в частта, с която е отменено първоинстанционното решение от 27.05.2014 г. , постановено по т.д. №8144/2013 на СГГС, В ЧАСТТА, с която [фирма]-гр.София е осъден да заплати на касатора сумата от 500 лева на основание чл.94 ЗАПСП и искът в тази част е отхвърлен от въззивния съд, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част, за остатъка до пълнопредявения размер от 15 000 лева.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се сочи основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител изразява в писмен отговор становище, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество същата е неоснователна. Претендира присъждане на разноските в настоящата инстанция , без да прилага доказателства за такива.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен иска на касатора за присъждане на обезщетение от неправомерното използване на обекти на авторското право от страна на ответника, въззивният съд е изложил следните съображения: По делото остава недоказано,че ищцовото дружество е придобило по договор от наследниците на фотографа Ж. А.-поч.2005 г. авторските права на последния върху процесните две фотографски снимки. Това е така, тъй като не се установява идентичност между фотографското изображение публикувано във в. „Капитал“ от 11.11.1996 г. , за което според показанията на разпитания свидетел е направено от покойния Ж. А. и това, публикувано във в. Монитор от 11.11.2013 г., за което се претендира обезщетение с настоящия иск . По отношение на второто фотографско изображение, публикувано във в. „Монитор“, в броя от 20.11.2013 г., идентично с това, публикувано във в. „Капитал“ от 27.11.1995 г., според съда изобщо не се установява последното да създадено от Ж. А., както твърди ищецът. Ето защо, с оглед недоказаност на активната материалноправна легитимация на ищцовото дружество като носител на авторските права върху двете изображения по силата на правоприемство от сочения в ИМ за техен автор Ж. А., искът е отхвърлен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна и на жалбоподателя не се формулира изобщо правен въпрос от значение за изхода на спора. Вместо това се сочи, съдебна практика, на която според касатора обжалваното решение противоречи. Преценката на основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касация изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на проверка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Липсата на конкретно формулирани правни въпроси не позволява преценката по посочените законови критерии. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. ВКС не разполага с правомощия да извежда правен въпрос от изложените в самата касационна жалба оплаквания, нито от приложената съдебна практика, доколкото това би било в разрез с диспозитивното начало в гражданския процес, както изрично приема ОСГТК на ВКС в т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г..
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноските в настоящата инстанция, доколкото липсват доказателства за направата на такива.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №№ 636/31.03.2015 г. на Софийски апелативен съд по т.д. №3085/2014 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.