О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
гр. София, 01.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1252 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от [фирма] против разпореждане № 79 от 22.02.2016г. по преписка с вх. № 1671/15.02.2016г. на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС, с което е върната исковата молба на [фирма].
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. Частният жалбоподател счита, че чл.47 ЗМТА не е въвел ограничение правото на обжалване на арбитражно решение да принадлежи само на страна по арбитражното производство. В хипотезата на чл.47, т.4 ЗМТА право да иска отмяна на арбитражното решение има страната в материалното правоотношение, която не е могла да вземе участие в производството по независещи от нея причини. В случая на осн.чл.226, ал.3 ГПК арбитражното решение съставлява пресъдено нещо спрямо приобретателя цесионер. Производството по отмяна на арбитражно решение е отделно от арбитражното производство и в първото могат да участват лица, спрямо които арбитражното решение има действие със сила на пресъдено нещо. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане и продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба.
Ответниците по частната жалба [фирма] и [община] не са подали писмен отговор.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
По същество на частната жалба ВКС съобрази следното:
В исковата молба за отмяна на решение по В. № 181/2015г. се твърди, че [фирма] е придобил чрез цесия вземането на [фирма] спрямо [община] за заплащане на възнаграждение по договор за обществена поръчка. В договора за цесия е включена арбитражна клауза, поради което частният жалбоподател счита, че се е присъединил към арбитражното споразумение между цедента и длъжника. Последният е бил уведомен за цесията. А. съд не е допуснал встъпването на [фирма] като страна в арбитражното производство. Счита, че като частен правоприемник на страна в арбитражната процедура относно цедираното вземане е бил лишен от възможност да участва в същата и иска отмяна на осн.чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА на арбитражното решение.
С разпореждане № 79 от 22.02.2016г. Председателят на Второ отделение на ТК на ВКС е отказал да образува търговско дело по подадената искова молба и е върнал същата.
Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи:
Правото на молба по чл.47 ЗМТА представлява процесуално право да се предизвика производство пред касационния съд, за да се отмени атакуваното арбитражно решение. Принадлежността на правото на молба по чл.47 ЗМТА е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. Съобразно разпоредбата на чл.47 ЗМТА правото на искова молба за отмяна на арбитражно решение принадлежи на страна по решението. Частният жалбоподател като приобретател /цесионер/ на спорното в арбитражното производство вземане, няма обезпечено от закона право на участие в арбитражното дело. Настоящият състав на ВКС застъпва становище, че цесията на вземане по материалноправен договор не прави цесионера страна по включената в материалноправния договор арбитражна клауза, освен ако цесионерът със съгласието на цедента и длъжника встъпи в арбитражната клауза / в този смисъл постановени в производството по чл.47 ЗМТА решение № 70/15.06.2012г. по т.д. № 112/12г. на ВКС, I т.о. и решение № 122/18.06.2013г. по т.д. № 920/2012г. на ВКС, II т.о./. Константна е практиката на ВКС, според която арбитражното споразумение е самостоятелен процесуален договор, а арбитражната клауза, включена в договор, е независима от другите негови уговорки, на осн. чл.19, ал.2, изр.1 ЗМТА. Арбитражната клауза не съставлява акцесорно право, нито право имащо обезпечителен характер спрямо материалното право, на което носител е станал цесионера. Върху цесионера не преминават и задължения, а арбитражната клауза поражда не само права, но и задължения за сключилите този процесуален договор страни във връзка с разрешаването на спора. Не на последно място следва да се съобрази облигационното действие на арбитражната клауза / както тази в материалноправения договор, така и включената в договора за цесия/ – тя обвързва само страните по договора.
След като цесионерът няма обезпечено от закона право на участие в арбитражното дело, той не може да го брани чрез молба за отмяна на арбитражното решение на осн. чл.47, т.4 ЗМТА. Същата се явява недопустима.
Поради изложеното настоящата частна жалба е неоснователна и следва да се потвърди обжалваното разпореждане.
Водим от горното, състав на Първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане№ 79 от 22.02.2016г. по преписка с вх. № 1671/15.02.2016г. на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДЕСАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: