О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
[населено място], 15.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 605 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 153/17.01.2017г. по ч.гр.д. № 6098/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4-ти състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от частния жалбоподател частна жалба.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, като счита, че обжалваното разпореждане на СГС подлежи на въззивно обжалване като преграждащо изпълнението по изп.д. № 20167800400200 по описа на ЧСИ В.Л.. Намира за неприложими постановките по ТР №6/2014г. на ОСГТК на ВКС. При условията на евентуалност твърди, че разпореждането има характер на индивидуален административен акт на Председателя на СГС и е следвало жалбата срещу този акт да се изпрати от САС на АдмС- София –град. Иска се отмяна на обжалваното определение.
Не е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба – „Д. Л.“ЛТД .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по см. на чл.275, ал.1 , т.1 ГПК.
По съществото на частната жалба ВКС намира следното:
Производството по ч.гр.д. № 169/2012г. на СГС, АО, III-В състав е било образувано по реда на чл.390 ГПК като с определение от 09.01.2012г. е било допуснато обезпечение на бъдещия иск на „Д. Л.“ЛТД срещу [фирма] за осъждане на последния да заплати на молителя сумата от 300 000 евро , на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника по бъдещия иск до размера на 300 000 евро при условията на парична гаранция в размер на 50 000лв., платима от „Д. Л.“ЛТД. По делото на СГС е представен вносен документ , удостоверяващ внасянето на посочената сума от молителя.
С определение от 25.05.2016г. по ч.гр.д. № 169/2012г. на СГС, АО, III-В състав по молба на [фирма] е било отменено обезпечението, допуснато с определение от 09.01.2012г. по същото дело.
В молба вх. № 95402/13.07.2016г. по ч.гр.д. № 169/2012г. на СГС [фирма] изложило, че с влязло в сила решение искът на „Д. Л.“ЛТД, по повод на който е било допуснато цитираното по-горе обезпечение, е бил отхвърлен, а в полза на ответника по него – [фирма], са присъдени съдебни разноски в размер на 53 100 лв. Иска се от съда извършване на превод на внесената по сметка на съда като парична гаранция сума в размер на 50 000 лв. по сметка на [фирма] в „Р./ България/“ЕАД.
С разпореждане от 19.07.2016г. на съдия-докладчика по ч.гр.д. № 169/2012г. на СГС, АО,III-В състав, е оставена без уважение молба вх. № 95402/13.07.2016г.
С молба вх. № 95401/13.07.2016г. до Председателя на СГС [фирма] е поискало превеждане по негова сметка или тази на ЧСИ В.Л. внесената от „Д. Л.“ЛТД парична гаранция в размер на 50 000лв. на осн. чл.391 , ал.1, т.2 ГПК по ч.гр.д. № 169/2012г. на СГС, АО,III-В състав. С разпореждане от 10.08.2016г. на съдия-докладчика по ч.гр.д. № 169/2012г. на СГС, АО, III-В състав, е оставена без уважение молба вх. № 95401/13.07.2016г. Постановено е и второ разпореждане от 18.08.2016г. отново за оставяне без уважение на искането по молбата.
Срещу разпореждането за оставяне без уважение на молба вх. № 95401/13.07.2016г., доколкото изрично в този смисъл са уточненията по молба вх. № 134539/24.10.2016г. на [фирма] във връзка с указания за отстраняване на нередовности по частна жалба, е била подадена частна жалба пред САС. С определение № 153/17.01.2017г. по ч.гр.д. № 6098/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4-ти състав същата е намерена от решаващият състав за недопустима, поради което е и била оставена без разглеждане.
Предвид така установеното от фактическа страна, настоящият състав на ВКС прави следните правни изводи:
На обжалване по реда на чл.274, ал.1 ГПК пред въззивния съд подлежат определения / разпореждания на съда, с които: т.1 се прегражда по-нататъшното развитие на делото или т.2 в случаите, изрично посочени в закона. В случая се касае до акт на съда във връзка с искане за разпореждане с паричната сума, представляваща внесена парична гаранция в обезпечително производство, на осн. чл.403, ал.2 ГПК. Компетентен да се произнесе по молбата е съдът, допуснал обезпечението при условията на чл.391, ал.1, т.2 ГПК, а не председателят на съответния съд. Неуважаването на молба за освобождаване на паричната гаранция чрез превеждането й по сметка на заинтересованата страна е произнасяне по същество на молбата, поради което не може да бъде споделено разбирането на частния жалбоподател, че е налице преграждащ производството по същата съдебен акт. Такъв характер би имал акт, с който се препятства произнасянето по същество на молбата. Законът не е предвидил възможност за обжалване на определение / разпореждане на съда, с което по същество се уважава или не искане за освобождаване на парична гаранция.
Отделно от гореизложеното следва да се отбележи, че предназначението на паричната гаранция по чл.391, ал.1, т.2 ГПК по арг. от чл.430, ал.1 ГПК е да се гарантира заплащане на обезщетение от ищеца за причинените на ответника по обезпечения иск в резултат на обезпечението вреди, ако обезпеченият иск бъде отхвърлен с влязло в сила решение. Следователно имат се предвид само вредите, причинени от наложената обезпечителна мярка, а не вредите от водене на иска. В тази връзка чл.403, ал.2 ГПК предвижда провеждане на специален иск, заведен от ответника по обезпечения иск срещу ищеца по същия иск, в който ще се доказват основанието и размерът на вредите в резултат от неоснователното обезпечение.
Поради изложените съображения следва да се потвърди обжалваното определение на САС.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 153/17.01.2017г. по ч.гр.д. № 6098/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: