1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
гр. София, 06.06.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 665 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] чрез процесуалния представител адвокат Т. срещу решение № 2554 от 7. 12. 2017 г. по в. гр. д. № 3908/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав, с което е потвърдено решение № 4695/28. 06. 2017 г. по гр. д. № 15538/2015 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която е признато за установено по иска по чл. 422 ГПК, че [фирма] – [населено място] като правоприемник на [фирма] дължи на [фирма] на основание чл. 240 ЗЗД сумата 33 053, 53 лв. главница по договор за заем № 10 – 837 от 18. 12. 2009 г., сумата 7 040, 99 лв., възнаградителна лихва по същия договор за периода 16. 12. 2009 г. – 20. 12. 2010 г., ведно със законната лихва, считано от 31. 01. 2011 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3896/2011 г. по описа на СРС, 66 състав.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и прави искане за отмяната му. Излага доводи срещу извода на въззивния съд, че съществуват задълженията на жалбоподателя – поръчител по договор за заем за заплащане на дължимите по договора вноски за шест месеца преди датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 31. 01. 2011 г. Същият противоречал на уговорките на страните по договора за заем за предсрочна изискуемост на задълженията по договора за заем, настъпваща при неплащане на която и да е от вноските по договора, без да е необходимо заемателят да бъде уведомен за това, и указанията по т. 4б от Тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с чл. 147, ал. 1 ЗЗД, че поръчителството се прекратява, ако до изтичане на 6-месечен срок от изискуемостта на основния дълг кредиторът не е предприел действия по събиране на вземането си спрямо длъжника.
Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В писмения отговор на ответника по касация [фирма] – [населено място] се оспорва касационната жалба и се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
В обжалваното въззивно решение е посочено, че ответникът в качеството на правоприемник на [фирма] се е задължил като поръчител по договор за заем, сключен между [фирма] и С. С. като заемател. Безспорен бил фактът, че заемателят не изпълнил задълженията си съобразно уговореното и кредиторът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу задължените лица, като в срока по чл. 414 ГПК било подадено възражение само от поръчителя. Въззивният съд е счел, че от значение за определяне на началото на срока по чл. 147 ЗЗД е настъпването на изискуемостта на всяка една от месечните погасителни вноски по договора. В решението е отразено, че отговорността на поръчителя отпада, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение шестмесечният срок по цитираната разпоредба е изтекъл за всички вноски. В процесния случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение било подадено на 31. 01. 2011 г., поради което заключението на съда е за прекратяване на поръчителството по отношение на погасителните вноски с настъпил падеж преди 31. 07. 2010 г. и за съществуване на вземанията на ищеца по отношение на останалите вноски по договора, за които поръчителството е запазило своето действие. За неоснователни въззивният съд е приел възраженията на ответното дружество, че по уговорка на страните цялото задължение е станало предсрочно изискуемо от момента на неплащане на първата вноска, поради което поръчителството е било прекратено, считано от 21. 07. 2010 г. Изложени са съображения, че предсрочната изискуемост на цялото задължение е привилегия на кредитора, от която той може да не се възползва, поради което същият следва да се позове на предсрочната изискуемост като направи изявление, адресирано до длъжника. Според въззивния съд посоченото разрешение е приложимо не само в случая, в който кредиторът е банка, но и във всички хипотези, при които страните са предвидили, че длъжниковата забава води до предсрочна изискуемост на цялото задължение. По тези съображения е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения иск по чл. 422 ГПК срещу поръчителя за признаване за установено съществуването на задълженията му за главница и възнаградителна лихва, чиито падеж е настъпил след 20. 07. 2010 г.
При позоваване на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се въвежда следния въпрос: „за възможността на съда да постанови решение, което е в противоречие с уговорките на страните в сключения между тях договор, който на основание чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има силата на закон за тях и за свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД, от разрешаването на който произтича и въпросът за възможността за уговаряне на автоматична предсрочна изискуемост при договор за заем по чл. 240 ЗЗД“. Поддържа се съществуването на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по този въпрос: решение № 28 от 1. 03. 2017 г. по гр. д. № 60094/2016 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 137 от 25. 06. 2010 г. по т. д. № 888/2009 г. на ВКС, II т. о. за обвързващата сила на договорите, прогласена в нормата на чл. 20а ЗЗД, и за това, че съдът не може да постанови решение, което е в противоречие с валидните клаузи от договорите между страните. Като израз на релевираното основание за достъп до касация е посочено и решение № 99 от 1. 02. 2013 г. по т. д. № 610/2011 г. на ВКС, I т. о., съгласно което при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато за проверка съответствието на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18. 06. 2016 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК по отношение на обусловилия изхода на спора въпрос, поставен от касатора и уточнен от настоящия състав по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: за последиците при уговорена в договор за заем по чл. 240 ЗЗД „автоматична предсрочна изискуемост“.
На основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 801, 89 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2554 от 7. 12. 2017 г. по в. гр. д. № 3908/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав.
УКАЗВА на касатора [фирма] – [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 801, 89 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: