О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
гр.София, 10. 04. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 431/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено под № 552 на 28.07.2008 год. по в.гр.дело № 307/2008 год., с което е оставено в сила решение от 18.12.2007 год. по гр.дело № 92/2007 год. на Е. районен съд за допускане да се извърши съдебна делба между К. Т. К., от с. Б., общ. Етрополе, вила № 2* Ц. Н. О. от гр. В., ул.”П” № 16, Ч. Н. О. от гр. В., ул.”Ч” № 14б, вх. В, ет.3, ап.37, Веселин П. О. от гр. С., ул.”Г” № 4, ет.4, ап.10, лично и със съгласието на попечителя си А. С. О. , Д. А. О. от гр. Б., бул.”С” № 21, вх.6, ап.7, Пламен З. О. от гр. Б., бул.”С” № 21, вх.6, ап.7, Атанас З. О. от гр. Б., бул.”С” № 21, вх.6, С. Ц. О. и Т. Л. О. , и двамата от гр. Е., ул.”К” № 11 на следните недвижими имоти: 1.регулиран поземлен имот, съставляващ УПИ * от 388 кв.м. в кв.73 по ПУП на ЦГЧ на гр. Е. при съседи: улица от две страни, УПИ * в същия квартал и общинско; 2. ПИ ІІ-699 от 258 кв.м. в кв.73 по ПУП на ЦГЧ на гр. Е. при съседи: улица, УПИ * в същия квартал, общинско и наследници на Ц. Г. без къщата при квоти: 24/150 идеални части за съделителите – К. Т. К. и В. П. О. , лично и със съгласието на попечителя си А. С. О. , 12/150 идеални части за Ц. Н. О. и Ч. Н. О. , 8/150 ид.ч. за Д. А. О. , П. З. О. и А. З. О. , 39/150 ид.ч. за С. Ц. О. и 15/150 ид.ч. за Т. Л. О.
Недоволни от въззивното решение са касаторите С. Ц. О. и Т. Л. О. , двамата от гр. Е., представлявани от адвокат Г от АК-Ботевград, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване тъй като окръжният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за правилното прилагане на закона – чл.79 ЗС, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, която прилагат.
Ответниците по касация К. Т. К., В. П. О. чрез попечителя А. С. О. , тримата от гр. С., Д. А. О. , А. З. О. , П. З. О. , тримата от гр. Б., Ц. Н. О. и Ч. Н. О. , двамата от гр. В., не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение по иск на основание чл.69 ЗН намира, че касационната жалба е редовна и допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна-постановленията на пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на О. събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е сторено.
Представеното решение № 734 от 12.06.2006 год. по гр.дело № 1526/2005 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд касае приложението на чл.108 ЗС във връзка с чл.79 ЗС, субективният елемент на придобивната давност и намерението, с което се владее вещта, а не причините, поради които владелецът счита имота за свой.
Решение № 1* от 26.08.1998 год. по гр.дело № 2911/1996 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд се отнася до приложението на чл.68, чл.79, чл.81 и чл.84 ЗС във връзка с чл.116 ЗЗД и правомерността на владението.
Обжалваното решение не е в противоречие с решение № 239 от 29.05.1996 год. по гр.дело № 91/1996 год. на І гражданско отделение на Върховния съд с оглед приложението на чл.68 и 79 ЗС при владение на делбен имот от един от наследниците.
Същото се отнася и до решение № 238 от 11.04.2000 год. по гр.дело № 1031/1999 год. на същото отделение.
Аналогично е решение № 304 от 04.05.1995 год. по гр.дело № 75/1995 год. и решение № 221 от 1997 год. на същото отделение относно приложението на чл.68, ал.1 и чл.79, ал.1 ЗС.
Решение № 1* от 26.07.1999 год. по гр.дело № 444/1999 год. на V г.о. на Върховния касационен съд във връзка с приложение на чл.79, ал.1 и с оглед § 4 ЗС касае друга фактическа обстановка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено под № 552 на 28.07.2008 год. по в.гр.дело № 307/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: