О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
София 01.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 29.05.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 196/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за неправилност – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, „И. 21” А. гр. П. е подал касационна жалба против решение № 299/10.07.2008 год., постановено по гр. д. № 122/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
В касационната жалба се посочва като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК, защото е налице съществен материалноправен спор който е решен противоречиво от съдилищата – първоинстанционният съд отхвърля изцяло иска, докато въззивният го е уважил изцяло.
Като основание се посочва и чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК, тъй като въпросът по който се е произнесъл съдът е от съществено значение за точното прилагане на материалните закони и процесуалния закон, във връзка с обсъждане на всички доказателства събрани по делото.
След връщане с разпореждане № 176/27.11.2008 год. на Председателя на ВКС І т. о. на преписка вх. № 16053/25.11.2008 год. на ПАС за привеждане на касационната жалба в съответствие с изискванияна на ГПК – изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І от ГПК, както и за прилагане на доказателства в подкрепа на поддържаното от касатора основание, пълномощникът на касатора а. М е подала изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І ГПК, като в изложението се посочва т. 1 – решението противоречало на практиката на ВКС, и т. 2 – въпросът е решаван протиоречиво от съдилищата, защото “обжалваното решение е в противоречие с подобни решения на Бургаския окръжен и Апелативен съд, постановени по подобен случай, които прилагаме към изложението”. В изложението е записано, че се прилагат 6 бр. решения, докато в действителност са приложени само две – решение № 141/30.03.2003 по ВА. и решение от 13.12.1996 год. по ВА. № 47/96 год.
Ответникът по касация – “Е” О. гр. П., не е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че страните са били в наемни правоотношения по силата на договор от 01.01.2004 год. и по силата на последния наемателят-ищец е ползвал собствените на ответника помещения, между които и подземен етаж, състоящ се от складови помещения и санитарни възли. На 01.07.2006 год. складовите помещения били наводнени поради изтичане на обратни води, в резултат на което били повредени осветителни тела собственост на ищеца до степен на пълна негодност, поради което стоката били бракувана и унищожена. За заплащане на стойността на повредената стока в размер на 24464,88 лв. е бил предявен иск по чл. 230 ал. ІІ ЗЗД, който ПАС е приел за основателен, за което е изложил подробни съображения, че наемодателят не е изпълнил задълженията си по договора, като за установяване на тези факти съдът е позвал и заключението на СТЕ, а досежно размера на щетата ССЕ.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото, че ответникът е неизправна страна по наемния договор и с това си поведение е причинил вреда на ищеца е от значение за изхода на спора, но само произнасянето на съществения материалноправен въпрос не е достатъчно основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Необходимо е и същественият въпрос да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решаван противоречиво от съдилищата, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а в случая нито една от тези предпоставки не е налице, поради следното:
Касаторът твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, но не посочва такава практика.
Относно твърдението, че обжалваното решение е в противоречие “с подобни решения на Бургаския окръжен и Апелативен съд, постановени по подобен случай”, такива решения както бе посочено и по-горе не са приложени по делото – нито към касационната жалба, нито към по-късно изпратеното изложение.
Колкото до довода, че е налице съществен материалноправен спор който е решен противоречиво от съдилищата – първоинстанционният съд отхвърля изцяло иска, докато въззивният го уважава изцяло /вж. казаното в молба вх. № 3872/16.09.2008 год. лист 2-ри, горе/, следва да се има предвид, че тези решения не са влезли в сила – въззивното е предмет на настоящата касационна жалба, а чл. 280 ал. І ГПК има предвид решения които са влезли в сила, тоест такива които са формирали СПН.
Представените решение № 141/30.03.2003 по ВА. и решение от 13.12.1996 год. по ВА. № 47/96 год. не се обсъждат, защото са постановени по арбитражни дела, а не по граждански съдебни дела /вж. и чл. 1 ГПК/.
Колкото до приложното поле на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК, посочено от касатора в касационната му жалба /молба уточнение, вх. № 3872/16.09.2008 год./, ВКС ІІ т. о. приема следното:
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 299/10.07.2008 год. постановено по гр. д. № 122/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :