Определение №29 от 12.1.2015 по ч.пр. дело №7033/7033 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 29

София,12.01.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №7033/2014 година.

Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№93778/01.8.2014 г., подадена от адв. С. Т. – процесуален представител на ищеца И. И. И. от [населено място], против въззивно определение №14916/17.7.2014 г. по ч.гр.д.№10082/2014 г. по описа Софийския градски съд, ГО, І бр. въззивен състав, с което е потвърдено разпореждане от 24.4.2014 г. гр.д.№54405/2013 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГК, 78 състав, с което върната частна жалба, като просрочена, срещу определение от 27.02.2014 г. завръщане на исковата молба и прекратяване на производството в частта по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.2 и 3 КТ, поради оттеглянето им по реда на чл.232 ГПК.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че разпореждането на СГС за връщане на частната жалба е правилно и законосъобразно, тъй като жалбоподателят – ищец, е получил своевременно изготвения проекто-доклад по делото, в който има произнасяне относно частичното връщане на исковата молба. Градският съд е стигнал до извод, че в срока за обжалване ищецът не е обжалвал, не е възразил и в съдебно заседание по изготвения проекто-доклад, и близо два месеца по-късно е подал частната жалба срещу частичното връщане на исковата молба.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК като поставя следните въпроси:
1. “Налице ли е надлежно уведомяване за прекратяване на производството, когато искът, производството по който се прекратява, е определен само чрез правна квалификация, но не и чрез посочване на основание и петитум ?”, и
2. “Дали нормата на чл.254, ал.2, т.4 ГПК задължава съда да посочи основанието и петитума на иска, по който се постановява определение за прекратяване на производството ?”.
Ответникът по частната касационна жалба – Н. г. за д. е. и к. “К.-К. Ф.” – [населено място], е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба, представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, и взе предвид отговора на ответника по частната касационна жалба съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е относим към настоящия процесуален спор.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното определение.
К. жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към частната касационната жалба. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай въззивното определение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като и двата поставени въпроса не са били обсъждани от въззивната инстанция. Единствените и решаващи изводи на СГС са за пропускане на срока за обжалване на определението, с което производството по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.2 и 3 КТ е прекратено.
Поставените в изложението въпроси са наведени като оплаквания във въззивната частна жалба. На тях обаче СГС не е отговорил. Поради това частният касационен жалбоподател е следвало да постави въпроси, които да визират именно липсата на отговор по посочените оплаквания. Такива въпроси обаче не се съдържат в изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №14916/17.7.2014 г. по ч.гр.д.№10082/2014 г. по описа Софийския градски съд, ГО, І бр. въззивен състав, по частна касационна жалба, вх.№93778/01.8.2014 г., подадена от адв. С. Т. – процесуален представител на ищеца И. И. И. от [населено място].
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top