О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
гр. София, 13.01.2015г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 7272 по описа за 2014г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, изходяща от адв. Б. Г. в качеството й на процесуален представител на С. Н. Н., З. И. Начева, В. Г. П., Д. Н. Ч., П. Ч. Г., С. Ц. Д., Г. Д. Т., А. Г. Б., С. С. М., Б. А. А., К. М. Н., П. А. Д., Б. Т. Н., М. И. П., Т. Г. Г., Д. Н. Д., Т. М. Б. – Т.,Л. М. Б., Л. И. М., Д. В. Б., Р. И. Д., М. П. Б., Т. М. Н. и М. Ц. Д., съгласно приложено към жалбата пълномощно, срещу определение на Плевенски окръжен съд №999 от 18.07.2014г. по в.гр.д. № 1154/2013г., постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е уважено искането на въззивника Д. К., направено чрез пълномощника му адв. Г. Г., и е допълнено постановеното по делото решение №170 от 27.03.2014г. по в.гр.д.№1154/2013г. в частта за разноските като С. Н. Н., З. И. Н., В. Г. П., Д. Н. Ч., П. Ч. Г., С. Ц. Д., Г. Д. Т., А. Г. Б., С. С. М., Б. А. А., К. М. Н., П. А. Д., Б. Т. Н., М. И. П., Т. Г. Г., Д. Н. Д., Т. М. Б. – Т., Л. М. Б., Л. И. М., са осъдени да заплатят солидарно с М. Д. С. и Н. Н. Д., на Д. Л. К. деловодни разноски в размер 300лв.
Поддържа се оплакване за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Изразява се становище, че въззивният съд без да обсъди направеното възражение, че искащата присъждането на разноски страна не е представила списък на разноските, както и въпреки констатацията за липса на доказателства за реално сторени разноски, е уважил искането и е присъдил такива, макар и при уважено възражение за прекомерност. Искането е за отмяна на определението и отхвърляне на искането за осъждането им за разноски.
Ответните по частната жалба страни не вземат становище.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата, подадена от Д. В. Б., Р. И. Д., М. П. Б., Т. М. Н. и М. Ц. Д., е недопустима поради липса на правен интерес от обжалването. Същите са участвали в производството като трети лица помагачи, с обжалвания съдебен акт в тяхна тежест не са присъждани разноски, поради което и за тях липсва правен интерес от предприетото процесуално действие. Поради изложеното производството в частта на подадената от тях жалба следва да се прекрати.
Жалбата, подадена от С. Н. Н., З. И. Н., В. Г. П., Д. Н. Ч., П. Ч. Г., С. Ц. Д., Г. Д. Т., А. Г. Б., С. С. М., Б. А. А., К. М. Н., П. А. Д., Б. Т. Н., М. И. П., Т. Г. Г., Д. Н. Д., Т. М. Б. – Т.,Л. М. Б. и Л. И. М. е недопустима в частта, насочена против определение на Плевенски окръжен съд №999 от 18.07.2014г. по в.гр.д. № 1154/2013г., постановено в производство по чл.248 ГПК, В ЧАСТТА, с която М. Д. С. и Н. Н. Д. са осъдени да заплатят солидарно на Д. Л. К. деловодни разноски в размер 300лв. Жалбоподателите не са легитимирани да обжалват съдебния акт в тази част, с която съдът е уважил или отхвърлил искане спрямо други страни в производството, които лично не са упражнили правото си на жалба. Изрично в чл. 26, ал. 2 ГПК е разпоредено, че никой не може да предявява от свое име чужди права в съда. Изключенията са изрично и изчерпателно уредени, като не обхващат случаите на житейски интерес от постигане на определен правен резултат. Същевременно за тези жалбоподатели липсва и правен интерес да обжалват съдебния акт в тази част. По тези съображения производството по делото следва да се прекрати като недопустимо и в тази част.
Жалбата на С. Н. Н., З. И. Н., В. Г. П., Д. Н. Ч., П. Ч. Г., С. Ц. Д., Г. Д. Т., А. Г. Б., С. С. М., Б. А. А., К. М. Н., П. А. Д., Б. Т. Н., М. И. П., Т. Г. Г., Д. Н. Д., Т. М. Б. – Т.,Л. М. Б. и Л. И. М. в останалата й част е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирани страни, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл.274 ал.2 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С атакуваното определение, постановено в производство по чл.248 ГПК, въззивният съд е допуснал изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като е осъдил жалбоподателите да заплатят на въззивника Д. Л. К. деловодни разноски в размер 300лв. За да постанови този резултат съдът е констатирал своевременно заявено от страната искане за присъждане на разноски, благоприятния за молителя резултат и предмета на делото – след отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е отхвърлил предявения срещу молителя иск по чл.124 ал.5 ГПК. Приел е също, че сторените в хода на първоинстанционното производство разноски са в размер 3000лв. съгласно договора за правна помощ, че липсват доказателства за сторени разноски във въззивното производство. Счел е за основателно направеното от настоящите жалбоподатели възражение за прекомерност и в съответствие с чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер е присъдил деловодни разноски в размер 300лв.
Така постановеният съдебен акт е правилен и обоснован и не страда от пороците, визирани в частната жалба.
Д. Л. К. своевременно е направил искане за присъждане на разноски, по което съдът не се е произнесъл с решението; своевременно е заявено и искането за допълване на постановеното решение в частта за разноските; с оглед благоприятния за молителя резултат – предявения срещу него иск е отхвърлен като неоснователен, същият има право да претендира и да му бъдат присъдени реално сторените и надлежно удостоверени по делото такива.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателите, че разноските са присъдени въпреки, че по делото липсват доказателства такива реално да са направени. На лист 205 от първоинстанционното дело е приложен договор за правна защита и съдействие, съгласно който Д. Л. К. е упълномощил адв. Г. Г. да го представлява в производството по делото. В същия изрично е посочено, че договореното и заплатено в брой възнаграждение за процесуална защита и представителство е в размер 3000лв.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателите за необоснованост и неправилност на обжалваното определение и поради това, че въззивният съд не е обсъдил възражението им за липса на представен списък на разноските. Действително съдът не е изложил съображения по това възражение, но този пропуск не е от естество да обоснове извод за неправилност на обжалвания акт. Според чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване, какъвто е процесния случай. В този смисъл е и приетото с т.2 и т.8 на ТР№6/2012г. от 6 ноември 2013 год. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Съобразно изхода разноски за жалбоподателите не се следват, а ответните страни не са претендирали такива.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Плевенски окръжен съд №999 от 18.07.2014г. по в.гр.д. № 1154/2013г., постановено в производство по чл.248 ГПК, В ЧАСТТА, с която е допълнено постановеното по делото решение №170 от 27.03.2014г. по в.гр.д.№1154/2013г. в частта за разноските като С. Н. Н., З. И. Н., В. Г. П., Д. Н. Ч., П. Ч. Г., С. Ц. Д., Г. Д. Т., А. Г. Б., С. С. М., Б. А. А., К. М. Н., П. А. Д., Б. Т. Н., М. И. П., Т. Г. Г., Д. Н. Д., Т. М. Б. – Т., Л. М. Б., Л. И. М., са осъдени да заплатят солидарно с М. Д. С. и Н. Н. Д. на Д. Л. К. деловодни разноски в размер 300лв.
Оставя без разглеждане като недопустима частната жалба, изходяща от адв. Б. Г. в качеството й на процесуален представител на С. Н. Н., З. И. Н., В. Г. П., Д. Н. Ч., П. Ч. Г., С. Ц. Д., Г. Д. Т., А. Г. Б., С. С. М., Б. А. А., К. М. Н., П. А. Д., Б. Т. Н., М. И. П., Т. Г. Г., Д. Н. Д., Т. М. Б. – Т.,Л. М. Б., Л. И. М., Д. В. Б., Р. И. Д., М. П. Б., Т. М. Н. и М. Ц. Д., в останалата й част и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№7272/2014г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, в същата част.
Определението в частта, с която частната жалба се оставя без разглеждане и се прекратява производството по делото, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: