3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 16.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 7758 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. В. И. срещу определение № 2968 от 1.10.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2791 по описа на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 9553 от 18.06.2013 г. по гр. д. № 6762 по описа за 2011 г. на Варненския районен съд, Гражданско отделение, 30 състав, за прекратяване производството по делото, образувано по искова молба на М. В. И. срещу С. М. И. за лишаване или ограничаване на родителските права на ответника по отношение на децата А. С. И. и М. С. И.. Частният жалбоподател счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следните въпроси:
1.Трябва ли при приключване на производство за лишаване от родителски права, образувано по искане на прокуратурата, спряното производство, образувано по искане на другия родител да бъде прекратено, или трябва да бъде възобновено, за да има възможност родителят-ищец да събере доказателства за факти настъпили след постановяване на решението по другото дело?
2. При наличие на дело с правно основание чл.131 от СК със страни прокуратурата като ищец и бащата като ответник, допустимо ли е разглеждане на иск с правно основание чл.132 от СК, заведен от родителя, неучастващ в другото производство?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд по тези въпроси, да го отмени като неправилно и да върне делото за продължаване на процесуалните действия.
Ответникът по жалбата С. М. И. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото, приема следното:
Производството по делото е било образувано по иск на М. В. И. Срещу С. М. И. за лишаване или ограничаване на родителските му права по отношение на децата А. С. И. и М. С. И.. Въз основа на същите факти преди това е бил заведен от прокурора иск за лишаване или ограничаване на родителските права. Делото по исковете на прокуратурата е приключило с влязло в сила решение, поради което съдилищата са приели, че заведеното по-късно от частния жалбоподател дело следва да бъде прекратено. Първият въпрос на М. И. е израз на разбирането и, че производството неправилно е прекратено, вместо да бъде възобновено, за да може тя да се позове на настъпили след влизане в сила на решението по първото дело нови факти и обстоятелства. Вторият въпрос произтича от схващането и, че след като първото дело е заведено от прокуратурата и тя не е участвала в това дело, решението по него няма сила на пресъдено нещо спрямо нея и не е процесуална пречка за разглеждане на предявения от нея иск. Становищата на частния жалбоподател противоречат на процесуалния закон. Прокурорът е легитимиран да предявява искове за лишаване и ограничаване на родителски права, но не в лично качество, а в качеството му на орган на държавна власт, който защитава чужди субективни права. Той действа като процесуален субституент, поради което по делото се призовава като страна и лицето, чието право е предявено/ чл.26, ал.4 от ГПК/. Затова съгласно чл.301 от ГПК влязлото в сила решение по това дело е задължително и за страната, в интерес на която прокурорът е предявил иска. На основание тази разпоредба другият родител е обвързан от силата на пресъдено нещо, независимо дали е участвал в процеса, образуван по предявените от прокурора искове по чл.131 и чл.132 от СК. Ето защо повторно заведеното дело от другия родител, основано на същите факти, които са послужили за завеждането на делото от страна на прокурора, трябва да бъде служебно прекратено от съда на основание чл.299, ал.2 от ГПК. Налице е процесуална пречка за образуване на производството по второто дело още към момента на подаване на исковата молба от родителя. Затова частният жалбоподател не може да се възползва от разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, която задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, тъй като нормата е приложима само в случаите на редовно образувано и все още висящо производство. Частният жалбоподател е могъл да защити правата си в производството по исковете, образувани от прокуратурата и ако е бил лишен от възможност да участва в това производство, може само да иска отмяна на влязлото в сила решение, но няма правото да предяви иск по чл.131 и 132 от СК, който е преклудиран от силата на пресъдено нещо.
Тези отговори на поставените от частния жалбоподател въпроси произтичат от ясните и ненуждаещи се от тълкуване разпоредби на чл.301 от ГПК, чл.26, ал.4 от ГПК и чл.235, ал.3 от ГПК. Следователно не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2968 от 1.10.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2791 по описа на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: