4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
С., 12.01. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 758/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] / [фирма]/ – [населено място], срещу определение № 3247 от 18.07.2011 г. по ч. гр. д. № 1055/2011 г. на Бургаски окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 9059 от 04.05.2011 г. по ч. гр. д. № 3718/2011 г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлено подаденото от [фирма] заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводни книги, и изпълнителен лист срещу длъжника А. С. Т. в качеството на [фирма] за сумата 32 379.82 лв., включваща просрочени главница и договорни лихви, наказателни лихви и комисионна за управление на кредит по договор за банков кредит № 58КР-АА-0043 от 01.11.2007 г., ведно със законни лихви и разноски за заповедното производство.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като се позовава на неговата неправилност в резултат на необоснованост и противоречие със закона на изводите на въззивния съд, че представеното със заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК извлечение от счетоводни книги не удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане срещу ответника – длъжник.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а като значим за изхода на делото е поставен въпросът „за съдържанието на документа по чл.417, т.2 ГПК”. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че посоченият въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС в определение № 264/07.05.2009 г. по ч. т. д. № 210/2009 г. на І т. о. и определение № 230/23.03.2011 г. по ч. т. д. № 193/2011 г. на І т. о.
Ответникът по частната касационна жалба А. С. Т. в качеството на [фирма] – [населено място], не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадено от [фирма] заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводни книги, и изпълнителен лист срещу длъжника А. Т. в качеството му на [фирма] за парично задължение в размер на сумата 32 379.82 лв., включваща просрочени главница и договорни лихви, наказателни лихви и комисионна за управление на кредит по договор за банков кредит № 58КР-АА-0043 от 01.11.2007 г. В заявлението са изложени обстоятелства, че поради неплащане на дължими вноски по кредита задълженията на длъжника – кредитополучател са обявени за предсрочно и изцяло изискуеми по реда на т.16.2, б.”а” от приложимите към договора Общи условия по договорите за кредит по програмата за микрокредитиране.
С разпореждане от 04.05.2011 г. Бургаски районен съд е отхвърлил заявлението, след като е приел, че не са налице предпоставките на чл.417, т.2 във вр. с чл.418, ал.2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист относно претендираните вземания.
Сезиран с частна жалба от заявителя, въззивният Бургаски окръжен съд е потвърдил обжалваното разпореждане, възприемайки изцяло съображенията на първата инстанция за отсъствие на надлежно удостоверена с извлечението по чл.417, т.2 ГПК изискуемост на отразените в заявлението парични задължения. Въззивният състав се е позовал и на практика на ВКС по приложението на чл.417, т.2 ГПК, за да аргументира становището си, че редовността на извлечението от счетоводни книги предполага същото да съдържа достатъчно данни, необходими за ясно и недвусмислено индивидуализиране на вземането и на предпоставките, при които е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост. В резултат на преценката, че конкретното извлечение не съдържа никакви данни кога и при какви условия е настъпила изискуемостта на кредитните задължения, е направен решаващият извод, че представеният документ не е годен да послужи като основание по чл.417, т.2 ГПК във вр. с чл.418, ал.2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният от частния жалбоподател въпрос за съдържанието и удостоверителната сила на извлечението от счетоводни книги по чл.417, т.2 ГПК е релевантен за изхода на делото. Неговото разрешаване е обусловило отхвърлянето на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК, с което е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Не е налице обаче допълнителната предпоставка, с която е обосновано поддържаното основание за допускане на касационно обжалване – противоречие със задължителната практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В приложените от жалбоподателя определения, постановени от състави на І т. о. на ВКС – определение № 264/07.05.2009 г. по ч. т. д. № 210/2009 г. и определение № 230/23.03.2011 г. по ч. т. д. № 193/2011 г., е даден принципен отговор на въпроса какво трябва да съдържа извлечението от счетоводни книги на банка по чл.417, т.2 ГПК, за да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника по договор за кредит. Според произнасянето в определенията, външната редовност и удостоверителната сила на извлечението предполагат то да съдържа ясни и недвусмислени данни за претендираното в заповедното производство вземане – длъжник, кредитор, договор за кредит, размер на предоставения и на усвоения кредит, размер на просрочените задължения /главница, договорни и законни лихви/, както и данни за изискуемостта на вземането – момент и основание за настъпването й /с оглед уговорените в договора условия/; В случай на предсрочна изискуемост начинът на удостоверяването й се определя в зависимост от това, дали в договора за кредит страните са уговорили тя да настъпи автоматично при неплащане на определени вноски или с отправяне на волеизявление от банката – кредитор. Крайните разрешения във всяко от определенията е обусловено от спецификата на фактите по конкретното дело и от преценката на съдържанието на представените в съответното заповедно производство документи по чл.417, т.2 ГПК. Произнасянето на въззивния съд в обжалваното определение е съобразено изцяло с цитираната съдебна практика, доколкото отказът за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение е последица от преценката, че представеното от заявителя [фирма] извлечение не съдържа данни, позволяващи да се направи извод за настъпила при условията на чл.16.2, б.”а” от договора за кредит предсрочна изискуемост. Евентуалните грешки при формиране на този извод са от значение за правилността на атакуваното определение, която не подлежи на ревизиране в стадия за селектиране на частните касационни жалби според предвидените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК критерии за достъп до касационен контрол.
Предвид изложените съображения, определението по ч. гр. д. № 1055/2011 г. на Бургаски окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поради недопускане на касационно обжалване внесената от частния жалбоподател държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на сумата 308.80 лв. /разлика над сумата 15.00 лв. до сумата 323.80 лв./ следва да му бъде върната като недължима.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 3247 от 18.07.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 1055/2011 г. на Бургаски окръжен съд.
Да се върне на [фирма] – [населено място], сумата 308.80 лв. /триста и осем лв. и осемдесет ст./, внесена с преводни нареждания от 28.07.2011 г. и 27.09.2011 г. по сметка на ВКС като държавна такса за разглеждане на частна касационна жалба вх. № 9874/28.07.2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :