3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София,17.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 943/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „И. България” З. – [населено място], срещу разпореждане от 10.10.2012 г. по гр. д. № 1000/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист за сумата 752.61 лв., представляваща разноски за въззивното производство, присъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК с постановеното по делото решение № 1595 от 29.07.2011 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че въззивният съд е нарушил закона, отказвайки да издаде изпълнителен лист за разноските, въпреки признатата с чл.404, т.1 ГПК възможност за предварително изпълнение на осъдителното въззивно решение.
Ответникът по частната жалба Х. В. К. не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да остави без уважение молбата на „И. България” З. за издаване на изпълнителен лист за разноските, присъдени на дружеството на основание чл.78, ал.3 ГПК с постановеното по делото въззивно решение, Софийски апелативен съд е приел, че решението за разноските не е влязло в сила и поради това не подлежи на принудително изпълнение. Въззивният съд е изложил съображения, че в частта за разноските решението има характер на определение и може да бъде изпълнявано принудително едва след като влезе в сила, за разлика от решението по съществото на спора, което подлежи на предварително принудително изпълнение по силата на чл.404, т.1 ГПК.
Обжалваното разпореждане е правилно.
Актовете на съда, които подлежат на принудително изпълнение, са посочени изчерпателно в разпоредбата на чл.404, т.1 ГПК. Съгласно чл.404, т.1, пр.1 ГПК, на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения и определения на съдилищата, които се ползват с изпълнителна сила, а съгласно чл.404, т.1, пр.2 ГПК – и невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища. Постановените от въззивните съдилища осъдителни определения не са посочени като изпълнителни основания в чл.404, т.1 ГПК и тяхното принудително изпълнение предпоставя влизането им в сила.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че в частта за разноските решението му има характер на определение, върху което не се разпростира признатото с чл.404, т.1, пр.2 ГПК право на предварително принудително изпълнение. Предварителното принудително изпълнение е насочено към удовлетворяване на признатото с въззивното решение спорно материално право, а вземането за разноски има самостоятелен характер и не съставлява част от спорното право. Поради самостоятелния характер на вземането за разноски законодателят е уредил специален процесуален ред за защита срещу решението в частта за разноските – чл.248 ГПК, който не се припокрива с реда за защита срещу решението по съществото на спора. Не е идентичен и процесуалният ред за изпълнение на решението в частта, с която въззивният съд признава съществуването на подлежащо на изпълнение право, и в частта, с която в зависимост от изхода на спора съдът присъжда разноски на страните. По изрично разпореждане на закона – чл.404, т.1, пр.2 ГПК, решението в частта относно спорното право представлява изпълнително основание, за разлика от решението в частта за разноските, което носи правните белези на определение и доколкото не е посочено изрично в чл.404, т.1 ГПК, може да бъде изпълнявано само след като влезе в сила, съгласно правилото на чл.404, т.1, пр.1 ГПК.
Данните по делото сочат, че постановеното от Софийски апелативен съд решение е обжалвано както в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу частния жалбоподател осъдителен иск по чл.226, ал.1 КЗ, така и в частта, с която на жалбоподателя са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК за производството пред въззивната инстанция. Подадената жалба препятства влизането в сила на решението за разноските и както правилно е приел въззивният съд, изключва възможността решението да послужи като изпълнително основание по чл.404, т.1 ГПК за издаване на изпълнителен лист за принудително реализиране на вземането за разноски.
Като е обосновал аналогично становище, Софийски апелативен съд е приложил правилно процесуалния закон, поради което обжалваното с частната жалба разпореждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 10.10.2012 г., постановено по гр. д. № 1000/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
След обявяване на определението ч. т. д. № 943/2012 г. да се приложи към т. д. № 629/2012 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, насрочено по реда на чл.288 ГПК за 10.04.2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :