1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 17.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 392 /2012 год.
Производството е за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Л. А. чрез пълномощника й адв.М. Р. срещу решение от 28.11.2011 г, постановено по гр.дело № 414/2011 г на Софийски градски съд, ГК, Въззивно отделение, Втори „Д” състав, с което е потвърдено решението на СРС, 50 състав, постановено на 10.8.2010 г по гр.дело № 22392/2008 г.С първоинстанционното съдебно решение СРС е приел за установено по предявения от Д. И. С. и Е. И. С. срещу Е. Л. А. положителен установителен иск по чл.53 ал.2 изр.2 от ЗКИР, че ищците Д. И. С. и Е. И. С. са собственици на У. …. от кв… по плана на м.М.-Г., одобрен със заповед РД-…-..-../…. г, при граници и съседи–път, У….., У. …, У. …., У. ….. като в плана от …. г е допусната грешка при нанасянето на имотната граница между У. X-717 и У. …., изразяваща се в невярно заснети имотни граници с последващо погрешно предвиждане по регулационния план от 1993 г.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост на предявения иск, неправилност и необоснованост на решението, както и за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.К. Е. А. моли решението да бъде обезсилено като процесуално недопустимо и да бъде прекратено производството по делото, респ.моли да бъде допуснато до касация и бъде постановено друго, по същество на спора, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответниците по касация Д. И. С. и Е. И. С. не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
Предявеният иск е с правно основание чл.52 ал.2 изр.2 от ЗКИР.
Съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР изменение на съществуващия кадастрален план и отстраняване на непълноти и грешки, които са свързани със спор за материално право може да се допусне едва след решаване на спора за собственост по съдебен ред.След влизане в сила на съдебното решение ще бъде проведена процедура по административен ред за отразяване на границите така, като е установено в гражданския спор.
Неоснователно е твърдението на касатора, че се касае за иск по чл.109 а от ЗС.Този иск има за предмет разрешаване на спор за собственост между съседи, относно местоположението на границата между притежаваните от тях имоти, който е недопустим относно урегулирани поземлени имоти, каквито са тези на страните.Границите при регулираните имоти се определят по административен ред, но при възникнал спор за собственост, както е в разглеждания случай, тъй като ответницата оспорва правата на ищците, спорът следва да бъде отнесен към съда.
За да постанови обжалвания резултат въззивния съд е основал изводите си на приетото като неоспорено заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, от която е видно, че по одобрения със заповед № РД-..-…-…/…. г на кмета на район „П.” подробен устройствен план на м.вилна зона М.-Г., в кв… е направена промяна на границите на У….. с нов пл.№….- собственост на ответницата като площта му е увеличена с 449 кв.м, а площта на съседния имот …..-собственост на ищците е намалена със същата квадратура.Прието е също, че новата граница на имот …. минава през построената в имот …. масивна двуетажна жилищна сграда, което е недопустимо.Според приетото експертно заключение не са налице каквито и да било основания или причини за възникване на горните промени, следователно касае се за грешка, изразяваща се в невярно заснети граници и площи на имотите.
В изложението на основания по чл.280 ГПК касаторът сочи, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.28 ал.1 т.1,2 и т.3 от ГПК.
Формулираният в изложението по чл.284 ал. т. от ГПК въпрос е следния : след като е налице влязъл в сила регулационен план и границите на парцела са материализирани по регулационните линии, може ли без съгласието на собственика на парцела да се променя регулацията.
Така формулирания въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС и по отношение на него не съществува противоречива практика на съдилищата.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато с обжалваното въззивно решение, правения въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската колегия на ВС, постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ /обн ДВ бр.59 от 22.7.1994 г /отм/ с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събраните на гражданската колегия, на общото събрание на търговската колегия на ВКС или решение постановено по реда на чл.290 от ГПК.В разглеждания случай липсва конкретизация на това на коя задължителна съдебна практика на ВКС противоречи обжалваното решение, поради което се налага изводът, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
В съответствие със задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 1 от 9.2.2010 г на ВКС по тълкувателно дело № 182009 г, за да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.В разглеждания случай като касаторът не представя доказателства за наличието на влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпроса, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.Следователно не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
По основанието, визирано в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване подлежат само онези въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е от значение за изхода на правния спор когато разглеждането на този въпрос би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви с цел създаване на съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените отношения промени.
По така формулирания въпрос е налице многобройна и безпротиворечива съдебна практика, която се свежда до това, че в изпълнение на закона с влязъл в сила съдебен акт, констатиращ наличието на непълнота и грешка в плана се разрешава възникналия спор за материално право между собствениците на урегулирани имоти.Въз основа на акта грешката се в плана се поправя, като се възстановява действителното фактическо положение, т.е. не се касае за промяна на плана, която да зависи от волята на ответната страна, щом изправянето на грешката предполага, привеждане на действителното фактическо положение с правното такова.Тази практика не се нуждае от тълкуване и осъвременяване, доколкото не са настъпили промени в законодателството и в обществените отношения.
В. от горните мотиви, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.11.2011 г постановено по гр.дело № 414/2011 г на Софийски градски съд, ГК, Въззивно отделение, Втори „Д” състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.