4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
гр. София, 18.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1256 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №97 от 11.11.2014г. по т.д. №249/2014г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение №258 от 16.07.2014г. по т.д. №513/2012г. на Бургаски окръжен съд. С първоинстанционното решение са отменени решенията на общото събрание на [фирма], [населено място], проведено на 10.08.2012г. за освобождаване на ищеца Д. А. У. като съдружник и за уреждане на имуществените последици от прекратяването на членственото му правоотношение.
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно е възприел основното му оплакване, като е приел, че той оспорва изводите на първоинстацинния съд за необходимост от предупреждение до съдружник за изключването му. Поддържа,че във въззивната си жалба е изложил съображения против необходимостта от отправяне на предупреждение за изключване на съдружник при повторно провеждане на процедурата, в случай,че причина е същото нарушение на съдружника, за което той вече е бил предупреден в рамките на проверена предходна процедура по изключването му. Твърди, че в резултат на неправилно възприетото му оплакване, е останал необсъден един от най –съществените му доводи за законосъобразност на атакуваните решения на ОС на съдружниците и за неправилност на първоинстанционното решение, което съставлява съществено процесуално нарушение и е предпоставило неправилно приложение на нормата на чл.126 ал.3 от ТЗ. Моли да бъде отменено обжалваното въззивно решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск по чл.74 от ТЗ. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Жалбоподателят поддържа,че съдът се е произнесъл по следния съществен материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора: Следва ли да бъде отправяно предупреждение до съдружник в О. за неговото изключване, ако той е бил предупреден в предходно проведена и неуспешно приключила процедура по изключването му, ако се касае не за новоизвършено, а за същото нарушение и след първото предупреждение съдружникът не е предприел никакви действия за коригиране на своето поведение? Поддържа също, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди, че отговор на посочения въпрос не е даден в цитираното от Бургаски окръжен съд и Бургаски апелативен съд решение №160 от 26.01.2010г. по т.д.№379/2009г. на ВКС, ТК, тъй като същото е неприложимо в настоящата хипотеза, при която след първото отправено предупреждение за същото нарушение, съдружникът не е предприел никакви действия за корекция на поведението си и отстраняване на нарушението. Поддържа,че дори да се приеме, че цитираното решение на ВКС дава отговор на поставения от него въпрос, то е налице необходимост от преодоляване на създадената с посоченото решение практика. Според него в хипотезата на отменено по чл.74 от ТЗ решение за изключване, когато съдружникът не е предприел действия за корекция на поведението си и отстраняване на нарушението, не би следвало да се налага последващо писмено предупреждение, ако то ще съдържа констатации за същите нарушения.
Ответникът по жалбата Д. А. У. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че въззивният съд точно е възпроизвел същността на оплакванията във въззивната жалба и изрично ги е обсъдил. Поддържа,че изводите на въззивния съд са в унисон с трайната практика на ВКС по приложението на чл.126 ал.3 от ТЗ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Поставеният в изложението на [фирма], [населено място], по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК правен въпрос е от значение за изхода на делото, доколкото той е обусловил изводите на съда за незаконосъобразност на решенията на проведеното на 10.08.2012г. общо събрание на дружеството. Неоснователни обаче са доводите на жалбоподателя за наличие на допълнителните предпоставки по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Допускането на касационното обжалване въз основа на сочения от жалбоподателя селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е обусловено както от наличието на непълна или неясна конкретна правна норма, нуждаеща се от разширително, респ. корективно тълкуване, с оглед постигане непротиворечивото й прилагане от отделните съдилища, така и от предизвикана обществена необходимост за промяна на възприетото до момента тълкуване на закона или отделна негова разпоредба, което от своя страна води до развитие на правото по вложения от законодателя в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК смисъл. На въпроса за необходимостта от отправяне на предупреждение за изключване до съдружника в О. при всяка нова процедура по изключването му, вече е даден отговор в решение №160 от 26.01.2010г. по т.д.№379/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. То формира задължителна практика по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК в смисъл, че с вземането на решение за изключване на съдружник, правното действие на връченото към този момент предупреждение отпада. Поради това ако впоследствие това решение не бъде вписано или е отменено по реда на чл.74 от ТЗ и не е произвело действие на прекратяване на участието на съдружника в дружеството, то последващата процедура по изключване следва да започне с връчване на ново предупреждение, в което констатациите за допуснати нарушения от съдружника биха могли да са идентични с предшестващите. Настоящият съдебен състав споделя тази практика, която е съобразена и от Бургаския апелативен съд. Това изключва наличието на твърдяното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Същевременно след постановяването на решението по чл.290 от ГПК не са настъпили никакви промени в обществените условия или изменения на законодателството, налагащи осъвременяване на практиката.
На ответника по жалбата не следва да се присъждат разноски въпреки направеното от него искане, доколкото по делото не са представени доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №97 от 11.11.2014г. по т.д. №249/2014г. на Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.