О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
гр.София, 18.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2949 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от „Инвестбанк” АД, чрез пълномощника юрк.Б. П., против определение № 311/02.10.2018 г. по т.д. № 2259/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за отмяна на влязлото в сила решение № 212/21.03.2017 г. по т.д. № 566/2016 г. на Варненски окръжен съд, ТО.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател счита, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като неправомерно е лишен от участие по делото. Твърди, че въззивното решение има пряко действие спрямо него и се явява лице, неправомерно лишено от правото да се разпорежда с правото на собственост. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата за отмяна.
Не са постъпили писмени отговори от ответниците по частната жалба „Паяков” ЕООД и „Камбитов и син” ЕООД (н.).
ВКС намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
С молба с вх. № 23620/18.08.2017 г. частният жалбоподател е поискал на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК отмяна на влязло в сила решение № 212/21.03.2017 г. по т.д. № 566/2016 г. на Варненски окръжен съд, ТО, с което са уважени предявените от М. Р. И., в качеството й на синдик на „Камбитов и син” ЕООД (н.), срещу „Камбитов и син” ЕООД (н.) и „Паяков” ЕООД обективно и субективно съединени искове: иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ за обявяване на недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелното дружество договор за покупко – продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 139, том I, н.д. № 96/2014 г., поправен с нотариален акт № 186, том I, н.д. № 133/2014 г. на СВ – гр. Разлог, и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за осъждане на „Паяков” ЕООД да върне същите имоти в масата на несъстоятелността на „Камбитов и син” ЕООД (н.).
С атакуваното определение състав на II т.о. на ВКС е приел, че молителят не е легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение, тъй като не е участвал като страна по делото, нито има качеството на необходим другар по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Производството за отмяна представлява извънинстанционно производство за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл.303 и чл.304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна: „заинтересована страна” – лице, което е участвало като страна по делото, по което е постановено неблагоприятното за него решение (в случаите по чл.303 ГПК), както и трето лице, спрямо което решението има сила, независимо че не е било страна по делото с оглед разпоредбата на чл.216, ал.2 ГПК, уреждаща необходимото другарство (в случаите на чл.304 ГПК). В настоящия случай частният жалбоподател не е участвал като страна в производството, образувано по иска по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Видно от книжата по т.д. № 566/2016г. на ВОС с определение № 2412/20.08.2017г. по с.т.д. първоинстанционният съд е оставил без раглеждане молбата на банката за встъпване като трето лице-помагач на страната на ответниците по спора. Същото определение е било потвърдено от ВнАС с Определение № 175/14.03.2018г. по ч.т.д. № 604/2017г. Следователно въпросът дали настоящият частен жалбоподател е страна в производството, по което е било постановено решение № 212/21.03.2017 г. по т.д. № 566/2016 г. на Варненски окръжен съд, е окончателно решен и по повод на молба за отмяна ВКС не може да се произнася относно правилността на определенията на ВОС и ВнАС.
Отделно от това, спорното правоотношение, предмет на делото, не е от такова естество, което обосновава процесуалната легитимация на частния жалбоподател в процеса като необходим другар. Предявените искове са с правно осн. чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Същите са уредени от ТЗ като искове за попълване масата на несъстоятелността, следователно относно конституирането на страните приложение намират специалните разпоредби на чл.649 ТЗ за отменителния иск и общите правила на ГПК относно осъдителния иск. Задължително конституиране в качеството на съищец разпоредбата на чл.649, ал.3 ТЗ предвижда само за синдика при предявен отменителен иск от страна на кредитор.
Налага се извод, че дори и да са засегнати материални интереси на банката, както се поддържа в частната жалба, след като жалбоподателят не попада сред лицата по чл.303 и чл.304 ГПК, той не е носител на правото да иска отмяна на влязлото в сила решение.
Поради изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 311/02.10.2018 г. по т.д. № 2259/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: