Определение №29 от 8.1.2016 по гр. дело №4768/4768 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 29

гр. София 08.01.2016 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 02 ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4768 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца [фирма] [населено място], чрез адв. И. Й. срещу решение № IV-59/02.06.2015 г. по в.гр.дело № 554/2015 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 8/21.01.2015 г. по гр.дело № 181/2014 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за осъждането на Д. Д., гражданин на Великобритания да му заплати сума в размер на 9600 лв. обезщетение за ползване на лек автомобил марка „А.” с рег. [рег.номер на МПС] за периода от 01.06.2007 г. до 01.08.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2010 г. до окончателното изплащане.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението са поставени въпросите: раздел I – 1. поканата за връщане на вещта необходима предпоставка ли е за успешно провеждане на иска за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, 2. сезирането на прокуратурата с искане за издирване и връщане на МПС представлява ли покана за връщане на вещта и достатъчна ли е да постави длъжника в забава, 3. при наличието на отправена и връчена покана за връщане на вещта/чрез прокуратурата/, кой следва да предприеме последващите действия по връщане – длъжникът или кредиторът? 4. опитът на кредитора да връчи на длъжника покана за връщане на вещта чрез нотариална покана изпратена с „Български пощи” достатъчна ли е да постави длъжника в забава, след като той не може да бъде открит на своя постоянен и настоящ адрес, 5.възможно ли е да съществува забава на кредитор при задължение за предаване на лек автомобил? 6. кога е налице забава на кредитора при задължение на длъжника за връщане на предоставен за ползване лек автомобил след отпадане на основанието за ползване, с оглед спецификата на тази движима вещ и необходимостта предаването да бъде съпроводено с предаване на ключове и документи? 7. необходима ли е покана за предаване на движима вещ, предоставена за ползване на съдружник след изключването му от дружеството? Кога бившият съдружник изпада в забава по отношение на задължението му да върне вещите, предоставени му за ползване по време на участието му в дружеството? 8. при предявен иск с основание чл.59 ЗЗД необходимо ли е изпращането на покана, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Раздел II – поставените въпроси в п.1,2 и 3-ти се свеждат до правния въпрос, който съдът уточни и конкретизира, съобразно правомощията си по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва – при предявен иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване без основание от ответника на собствена на ищеца вещ – автомобил необходима ли е покана до ответника, 4.- въпросът съдът уточни и конкретизира както следва – относно предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.59 ЗЗД, 5. съдът уточни и конкретизира въпросът – относно връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника при предявен иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД, 6. жалбоподателят е посочил, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 55/28.02.2012 г. по гр.дело № 652/2011 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК, като са цитирани правните изводи на състава на ВКС в това решение, 7. за съдържанието на доклада на първата инстанция, указването на доказателствената тежест на страните по делото и обстоятелствата, за които не сочат доказателства, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК и ППВС № 1/28.05.1979 г.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение Бургаския окръжен съд се е произнесъл по предявени искове с пр. осн. чл. 59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД е отхвърлен въззивният съд е приел, че фактическият състав на посоченият текст включва – неоснователно обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, произтичащи от едни и същи факти и причинната връзка между обогатяването на единия и обедняването на другия. Посочил е, че според чл.59 ал.1 ЗЗД обогатилият се неоснователно е длъжен да върне на обеднелия това,с което се е обогатил до размера на обедняването.
Прието е за недоказано твърдението на ищеца-жалбоподател [фирма], че ответникът Д. Д. е лишил неоснователно и противоправно ищцовото дружеството от ползването на собствения му лек автомобил, задържайки го в патримониума си след изключването му като съдружник. Прието е за установено въз основа на доказателствата по делото, че след прекратяване на членственото правоотношение на Д. като съдружник и освобождаването му като управител на дружеството, процесният автомобил е останал във фактическата му власт. Според въззивния съд не е установено през целия процесен период Д. да е извършил действия, които са препятствали дружеството да установи фактическа власт върху собствения си автомобил и да го ползва. Посочил е, че след изключването на Д. като съдружник, отношенията между съдружниците се влошили и започнали съдебни спорове за уреждане на отношенията на Д. с дружеството.
Съдът е приел, че съобразно твърденията в исковата молба, ищецът е заявил, че поради влошените отношения между бившите съдружници, управителят Г. е правил многократни опити да се свърже с Д. през 2007г.,2008г.и 2009г., но те се оказали безуспешни, поради което сезирал прокуратурата с жалби, за да се установи местонахождението на автомобила и да се провери дали евентуално Д. не се е разпоредил с него. Като е съобразил тези твърдения съдът е приел за неоснователни оплакванията на ищеца, че районният съд е приел за установен факта, че дружеството не е отправило покана до Д. – нотариална или устна, в провеждани разговори да върне автомобила, която да е стигнала до неговото знание, че този извод е в съответствие с твърденията на ищеца в исковата молба. Приел е, че твърдения в обратния смисъл – че управителят Г. многократно е канил ответника да върне автомобила, ищецът е навел за първи път във въззивната жалба и поради това е преценил, че същите са преклудирани съгласно чл.266 ал.1 ГПК и не следва да се обсъждат.
Въззивният съд е приел, че жалбоподателят-ищец е сезирал прокуратурата с жалба, съдържаща оплаквания, че Д. не можел да бъде открит от управителя Г. и че местонахождението на автомобила е неизвестно. Прието е, че подаването на жалба до прокуратурата, която съдържа оплаквания, че Д. не е върнал автомобила и дружеството е в невъзможност да се установи контакт с него, представлява форма на отправяне на покана до ответника да върне автомобила, достигнала до знанието му чрез органите на досъдебното производство в момента, в който са му били изискани обяснения. Съдът е преценил за основателно оплакването на ищеца, че районният съд е игнорирал факта, че са подавани жалби до прокуратурата и не е тълкувал правилно тяхната роля на покана до ответника да върне автомобила.
Посочил е, че в отговор на отправената покана с жалбата до СРП, Д. в обясненията си при първата прокурорска проверка е заявил, че автомобилът се намира на платен паркинг в [населено място] и че е готов да го предаде на управителя Г. в удобно за него време. Прието е, че изявлението на ответника преценявано и с оглед естеството на задължението – предаване на движима вещ е съдържало покана към дружеството да укаже удобно време и конкретно място и условия за осъществяване на фактическите действия по предаването. Според въззивния съд тази покана на ответника е достигнала до знанието на дружеството на 09.01.2009г., когато е било известено за резултата от проверката на СРП. Прието е, че на 26.03.2009г. управителят Г. е отправил нотариална покана до Д., съдържаща волеизявление относно времето и начина на предаване на автомобила, която не е била връчена на ответника – установено от съда от нотариалното удостоверяване върху нея.
Прието е, че изпратената нотариална покана не е била връчена на Д. и поради това според съда няма основание да приеме, че адресатът е бил уведомен, дори при условията на чл.47 ГПК за посочените от дружеството в нотариалната покана място, време и начин за предаването на автомобила. Посочил е, че ищецът не е отправил друга покана до ответника, а е сезирал НРП с жалба, че Д. е дал обяснения и по тази жалба, в които е посочил, че автомобилът се намира на платен частен паркинг в комплекс „К.-И.“ в [населено място], отново е поканил дружеството да посочи удобно време за предаването, а за условията по предаването е заявил то да се обърне към адвоката му К.. Прието е за безспорно по делото, че връщането на автомобила е извършено на 01.08.2009г.
Въззивният съд е споделил мотивите на Н. за това, че в случая, с оглед естеството на задължението ответникът е поискал необходимото за предаването на вещта съдействие на кредитора-ищец, каквото той не е оказал своевременно и сам е изпаднал в забава. Въз основа на представените от ищеца писмени доказателства е изведен извода, че след като е узнал за претенцията на дружеството, Д. не я е оспорил, че е изразил готовност да върне автомобила, отправяйки насрещна покана до ищеца да укаже удобно време и условия за предаването. Прието е, че покана, съдържаща условия за предаването на автомобила е била изпратена на 26.03.2009г. и не е била връчена надлежно на ответника. Съдът е посочил, че още в жалбата до СРП от 23.05.2008г., управителят на ищцовото дружество е заявил, че Д. може да бъде открит чрез посочения от него по заведено гражданско дело съдебен адресат в [населено място]-адв. К. К., както и на постоянен адрес в [населено място]. С оглед на това е направил извода за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба, че Д. не е бил намерен на адреса, на който е изпратена нотариалната покана, защото се е укривал, като при втората прокурорска проверка бил дал информация за своя адвокат за контакти и уговаряне на предаването на автомобила. Възприет е извода на Н., че доказателствата по делото сочат, че ищецът е изпаднал в забава да окаже необходимото на ответника съдействие за предаване на автомобила, тъй като през процесния период не му е отправил надлежна покана указваща време, място и начин за осъществяване на връщането на вещта, която да може се приеме, че е достигнала до знанието на Д., съгласно законовите изисквания за надлежно уведомяване.
Преценени са за неоснователни оплакванията на ищеца, че Д. се е опитал да заблуди разследващия прокурор, посочвайки, че колата е на платен паркинг, защото в хода на делото станало ясно, че е била на платен частен паркинг към комплекс в [населено място], където баща му имал апартамент. Според съда в постановлението на СРП не е вписано изявление на ответника, че колата се намира на платен обществен паркинг в [населено място], че от показанията на св.Д. Д. е установено безпротиворечиво, че този автомобил и преди изключването на Д. Д. като съдружник и след това е бил обичайно паркиран на същия частен платен паркинг, известен на управителя Г.. Съдът е посочил, че няма основание да приеме, че ответникът се е опитвал да осуети връщането на автомобила с подаване на погрешна или непълна информация в хода на прокурорските проверки или укривайки автомобила. Преценени са за неоснователни възраженията на ищеца, че с изключването на ответника Д. като съдружник, за него е възникнало задължение да върне автомобила и без покана. Взети са предвид разпоредбите на чл. 84 ал.2 ЗЗД, според които, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитор и е прието, че това се прилага и относно претенции за плодове от вещ, подлежаща на връщане, уредено в чл.57 ЗЗД, както и при претенции за обезщетение за обогатяване без основание за сметка на другиго, уредено в субсидиарния състав на чл.59 ЗЗД, че в ТЗ няма особени правила, дерогиращи общите.
С оглед на установените по делото факти въззивният съд е приел, че по делото не е доказано ответникът да се е обогатил, а ищецът да е обеднял в резултат на неоснователен отказ на Д. да върне автомобила на дружеството през процесния период, който от своя страна да е препятствал възможността да дружеството да ползва собствения си автомобил-както е твърдял ищецът в исковата си молба. Прието е, че факта, че едно лице упражнява фактическа власт върху вещ, собственост на друго лице, не е достатъчно съобразно закона и константната съдебна практика, за да се приеме, че упражняващият фактическата власт се е обогатил неоснователно за сметка на собственика и че последният респективно е обеднял. Според въззивния съд е необходимо да е налице причинна връзка между обедняването и обогатяването, че те следва да произтичат от едни и същи факти. Прието е, че в случая е установено, че ищецът е бил лишен от ползването на процесния автомобил, че това е в резултат на негова собствена забава, а не както е твърдяно в исковата молба – че е бил лишен от ползването на автомобила в резултат на неправомерни действия на ответника, препятстващи и осуетяващи възможността на ищеца да ползва собствената си вещ. Посочил е, че през част от процесния период – от началната му дата до момента на узнаването на ответника чрез органите на досъдебното производство за претенцията на ищеца за връщане на автомобила не е установено дружеството да е отправило покана до Д. за връщане на автомобила, която да е достигнала до знанието му, че за останалата част от процесния период е установено по делото, че ищецът не е оказал поисканото от ответника съдействие да посочи време, място и условия за връщането на автомобила, което съдействие е било необходимо с оглед естеството на вещта и влошените отношения между бившите съдружници. При тези съображения въззивният съд е направил решаващият извод, че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед извода за неоснователност на исковата претенция не са изложени мотиви относно размера й. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което искът с пр.основание чл.59 ЗЗД е отхвърлен, ведно със законната лихва, считано от 07.07.2010 г. до изплащането.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси по п.п.1-ви до 8-ми от раздел I – ви на изложението. Съгласно тълкуването, дадено в т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Всеки от въпросите касае приложение разпоредбите на чл.59 ЗЗД, които норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. С оглед на посоченото не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по тези въпроси.
По правните въпроси от раздел II – ри от изложението.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос, формулиран в п.1, 2 и 3-ти от раздел II-ри на изложението, който съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията си по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – при предявен иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване без основание от ответника на собствена на ищеца вещ – автомобил необходима ли е покана до ответника. Правният въпрос е относим към предмета на спора. С решение № 298/14.12.2011 г. по гр.дело № 1502/2010 г. на ВКС, II г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че според разясненията, дадени в т.7 от ППВС № 1/1979 г. при общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на получаване на престацията, защото неоснователността на преминаването на блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 286/22.04.2014 г. по гр.дело № 2508/2013 г. на ВКС, I г.о., постановено по чл.290 ГПК. И в двете решения е възприета практиката на ВС, обективирана в т.7 от ППВС № 1/1979 г., според която изискуемостта на вземането при общия фактически състав на чл.59 ЗЗД възниква от деня на преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, а не в някакъв последващ момент. Касационно обжалване не следва да се допусне по този въпрос, тъй като решаващите правни изводи на въззивния съд, обусловили изхода на спора са няколко. Тези изводи са в следните насоки -1. неустановяване по делото през целия процесен период ответникът да е извършвал действия, които са препятствали дружеството да установи фактическа власт върху собствения си автомобил и да го ползва, 2. поисканото съдействие от ответника за предаване на вещта от кредитора-ищец, каквото той не е оказал и е изпаднал в забава – по делото е прието за установено, че ответника е заявил готовност да предаде процесния автомобил на управителя на дружеството в удобно за него време, която готовност е изразена в отговор на отправена покана от ищеца с жалбата до СРП, съответно изводът, че през процесния период от време ищецът не е оказал съдействие на ответника – не е отправил надлежна покана, указваща време, място и начин за осъществяване на връщането на вещта, която да е достигнала до знанието на ответника. 3. недоказване по делото ответникът да се е обогатил, а ищецът да е обеднял в резултат на неоснователен отказ на Д. да върне автомобила на дружеството през процесния период, 4. приетото за установено по делото, че ищецът е бил лишен от ползването на процесния автомобил, което е в резултат на неговата собствена забава, а не в резултат на неправомерни действия на ответника, препятстващи и осуетяващи възможността на ищеца да ползва собствената си вещ. По тези решаващи правни изводи жалбоподателят не е формулирал правни въпроси, които да са разрешени при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и/или т.3 ГПК. С оглед на това съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос, без да се обсъжда наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
В п.3-ти на раздел II от изложението жалбоподателят е цитирал решение № 331/03.12.2014 г. по гр.дело № 6361/2013 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК, в което според жалбоподателя е прието, че отправянето на покана за предаване на автомобила не е от значение за основателността на иска за неоснователно обогатяване. Цитираното решение е неотносимо към посочения по-горе правен въпрос, тъй като със същото е разрешен правният въпрос – „е ли основание за безвъзмездно ползване от съдружник на вещ, собственост на търговско дружество, това му качество”.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос по п.4-ти от раздел II-ри на изложението – относно предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.59 ЗЗД. Съдът обсъжда наличието на тази предпоставка на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като решението, което е представено в подкрепа на становището, че следва да се допусне касационно обжалване по този въпрос е постановено от състав на ВКС по реда на ГПК/отм./. С решение № 110/22.03.2010 г. по гр.дело № 2127/2008 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ е прието, че предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.59 ЗЗД са ищецът да е собственик на процесните вещи и ответникът да ги е ползвал за исковия период без основание. Прието е също, че в конкретния случай ответникът като ползвател на чужди вещи за исковия период се е обогатил неоснователно, независимо от това дали е имал печалба от тях, тъй като е лишил ищеца като собственик от възможността да извлича ползи от вещите. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в отклонение от посочената практика, тъй като се е произнесъл по конкретни факти, различни от установените с цитираното решение на състава на ВКС, поради което и правните изводи са различни.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос от п.5-ти на раздел II-ри от изложението относно връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника при предявен иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД. С ППВС № 1/28.05.1979 г. т.5 е прието, че съдилищата правилно изясняват спора с оглед връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, че е неправилно тази връзка да се окачествява като причинна. Прието е също, че обогатяването не е следствие на обедняването и обратно, че както едното, така и другото са последица на друг факт или на други факти, поради което по делата за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти. С въззивното решение съдът е приел, че обстоятелството, че едно лице упражнява фактическа власт върху вещ, собственост на друго лице не е достатъчно според закона и константната съдебна практика, за да се приеме, че упражняващият фактическата власт се е обогатил неоснователно за сметка на собственика и че последният е обеднял. Приел е, че е необходимо да е налице причинна връзка между обедняването и обогатяването, като те следва да произтичат от едни и същи факти. Правният извод на въззивния съд във втората му част е съобразен с посочената практика на ВКС. Освен това този правен извод не е единственият, който да е обусловил изхода на спора. С оглед на това съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по въпросите по п.6-ти от раздел II на изложението, тъй като същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Жалбоподателят е посочил само, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 55/28.02.2012 г. по гр.дело № 652/2011 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК, като са възпроизведени правните изводи на съда в това решение. Конкретен и ясен правен въпрос жалбоподателят не е формулирал, който да е разрешен от въззивния съд, съответно да е обусловил решаващите му правни изводи по предмета на спора и който въпрос да е разрешен в противоречие с посоченото решение на ВКС. Поради това съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по тези въпроси.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос по п.7 от раздел II от изложението – за съдържанието на доклада на първата инстанция, указването на доказателствената тежест на страните по делото и обстоятелствата, за които не сочат доказателства. Поставеният въпрос не е правен, тъй като не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора.
За да е правен въпросът съобразно тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Както се отбеляза поставеният въпрос не е разрешен от въззивния съд, не е включен в предмета на спора и поради това не представлява правен въпрос. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд по чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя [фирма] [населено място].
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение № IV-59 от 02.06.2015 г. по в.гр.дело № 554/2015 г. на Бургаския окръжен съд по касационна жалба вх. № 12846/13.07.2015 г., подадена от ищеца [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], район И., [улица], ет.5,ап.13, чрез адв. И. Й., съдебен адрес [населено място], [улица].
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: