О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 29
София 13.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари……………………………………..
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………………………………….…………………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 1404/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от У. „Ц” ЕАД, София, чрез пълномощника адв. Р. С. от САК, срещу решение № 160 от 24.06.2008 година по гр.д. N 2239/2007 година на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 24.04.2007г. по гр.д. № 1860/2005г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, като е увеличен размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане от 20 000 лева на 60 000 лева – иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
Ответницата С. Г. Т. от София не е заявила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложенията на касатора се поддържа твърдение за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в разрез със задължителна практика на Върховния съд – посочени са Постановление № 17/18.11.63г. на ПлВС, решение №88/12.01.62г. ОСГК на ВС и решение № 777/28.08.85г. на ВКС, състав на IV г.о. Въпросът е „за съпричиняване на вредоносния резултат и размера на следуемото се обезщетение” при положение, че увреденото лице е допринесло с действията си за настъпване на вредата, без да е необходимо установяване на негово виновно поведение. Касаторът се позовава на „буйни пориви на ищицта на премахване на бинтовете и да стане”, при което е паднала от операционната маса, а традиционните мерки са били недостатъчни да обезпечат нейната безопасност.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като посоченото основание се прилага тогава, когато в приложението /изложението/ се поддържа и обосновава наличието на задължителна практика на ВС или ВКС /Постановления на ПлВС или ТР ОСГК ВКС/ по някой въпрос, който по конкретното дело е решен в противоречие с нея. Позоваването на решения на ОСГК и на състав на ВКС насочва и към друго основание за допускане на касационно обжалване – по т.2 от текста, а именно – въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложените съдебни актове, обаче, не подкрепят становището на касатора. Твърдението, че въззивният съд е отказал да приложи чл.51, ал.2 ЗЗД поради липса на „пряк умисъл от страна на пострадалия и негово виновно действие”, не се оправдава от фактическа страна. Мотивите на въззивното решение не съдържат такъв пасаж или аргумент, а въпросът за това, дали е необходимо виновно поведение на пострадалото лице, или за съпричиняването са достатъчни негови фактически действия, е останал извън предмета на разглеждане. В този смисъл той е неотносим към конкретния правен спор и не може да повлияе върху изхода на делото. Иначе, касационният състав споделя тезата на касатора, че противоправността и ваната на пострадалия са възможни, но не и задължителни условия за намаляване на обезщетението, дължимо от деликвента. Практиката по приложението на 49 ЗЗД във вр. с чл.51, ал.2 ЗЗД е богата и последователна, не се нуждае от промяна, а такава не се и обосновава в изложението, с оглед евентуалното приложение на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 160 от 24.06.2008 година по гр.д. N 2239/2007 година на Софийския апелативен съд в частта, предмет на касационно разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.