О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София 16.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 4565/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на р. р. и благоустройството, подадена от пълномощника юрисконсулт Р. Д. , срещу въззивното решение на Софийски градски съд, № 299 от 07.07.2008г. по в.гр.д. № 2199/2007г. с което е отменено решението на Софийски районен съд, 62 с-в от 16.05.2007г. по гр.д. № 3687/2007г. в частта, с която искът на В. Ж. И. срещу М. на р. р. и благоустройството е отхвърлен за сумата над 1350,36 лв. до пълния му размер 1597,20 лв. и с въззивното решение искът е уважен и за посочената сума, съставляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл.
Ответницата В. Ж. И. от гр. С. в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, трето г. о., взе предвид следното:
За да присъди на В. И. сумата 1597,20 лв., представляваща обезщетение поради отмяна на заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. С влязло в сила на 20.12.2005г. решение по ахд № 483/2005г. на ВАС е отменена заповедта от 28.12.2004г. на министъра на р. р. и благоустройство, с което е прекратено служебното правоотношение на В. И. за длъжността началник отдел „Държавна собственост” в дирекция „Държавна собственост, жилищна политика и концесиониране” при МРРБ. През исковия период 28.12.2004г. – 28.02.2005г. ищцата не е получавала доходи по трудово или служебно правоотношение. На 22.12.2005г. ищцата се е явила за да заеме длъжността, на която е възстановена. В длъжностното разписание, действало към 20.12.2005г. не съществува длъжността началник отдел „Държавна собственост” в дирекция „Държавна собственост, жилищна политика и концесиониране”. Предвидена е длъжността началник отдел „Разпореждане на държавна собственост” към Дирекция „Държавна собственост и жилищна политика”, чиито функции съгласно заключението на вещо лице съвпадат с тези на длъжността, за която е прекратено служебното правоотношение с ищцата. За база при определяне на обезщетението съдът е приел брутната работна заплата /799,20 лв./ за новата длъжност към датата на отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът М. на р. р. и благоустройството се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Излага съображения, че същественият материалноправен въпрос относно базата за определяне на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл се решава противоречиво от съдилищата. Прилага копия от решения по гр.д. № 6418/2005г. на Софийски районен съд, 59 с-в, и по в.гр.д. № 2849/2006г. на Софийски градски съд, както и копия от решения по административни дела. Излага доводи, че при неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, установяването на съдебна практика по поставения материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива съдебна практика относно базата за определяне на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. С посоченото по-горе решение по в.гр.д. № 2849/2006г. на СГС е отменено частично решението по гр. №.. на СРС, 59 с-в в отхвърлената част на иска на В. Ж. И. по чл. 104, ал. 1 ЗДСл срещу МРРБ за периода от 28.02.2005г. до 25.09.2005г., като искът е уважен в размер на 4243,36 лв. На първо място следва да се посочи, че липсва отбелязване решението на въззивния съд да е влязло в сила. На следващо място поставеният от касатора съществен материалноправен въпрос не е решаван противоречиво от съдилищата. Софийски градски съд е приел, че нормата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл императивно сочи момента, към който се преценява брутното трудово възнаграждение на служителя и това е моментът на признаване на уволнението за незаконно. Въз основа заключение на вещо лице като база е приел сумата 860 лв. месечна брутна заплата за длъжността „началник отдел”. И по двете дела съдилищата са приели за правнорелевантно брутното трудово възнаграждение за длъжността към момента на отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Приложените решения по административни дела не се включват в основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за селекция на касационните жалби, тъй като те не формират практика по граждански дела.
Не е налице и критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК. По въпроса за базата за определяне на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл не е налице противоречива съдебна практика, непълнота или неяснота на закона, което да налага произнасяне на ВКС с оглед еднообразното тълкуване на закона и развитието на правото. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изр. посл. ЗДСл ясно урежда спорния въпрос – брутната заплата за определяне на обезщетението е определената брутна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд .
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, № 299 от 07.07.2008г. по в.гр.д. № 2199/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: