О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 14.01. 2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 601 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 5324/21.07.2008 г. – сигнатура на Софийски апелативен съд, депозирана от “Л” АД гр. Б., срещу въззивното решение № 62 /09.06.2008 г. по т. д. № 1391 /2007 г. на Софийски апелативен съд, с което по реда на чл. 208 ГПК /отм./ е уважен иск с правно основание чл. 28, ал. 1, т. 1 от Закон за патентите и на основание чл. 28, ал. 1, т. 2 от същия закон, “Л“ АД е осъден да заплати на В. Г. Ч. от гр. Б. обезщетение в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва и разноските по делото.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване според приложното му поле, поддържайки че с постановеното решение съдът се е произнесъл по въпроси, решавани противоречиво от съдилищата, в това число и от ВКС.
Ответникът по касационната жалба, в писмен отговор заема становище за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на обосноваване на приложното му поле, съгласно чл. 280 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
На първо място, касаторът не е формулирал съществения въпрос – материалноправен или процесуалноправен, по отношение на който следва да се преценява наличието на една от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно или от изложението му да може да се изведе подвеждането на фактическите данни под една от изброените хипотези на текста. В конкретния случай, след като с разпореждане № 80/30.07.2008 г. на ВКС, въззивният съд е дал указания на жалбоподателя за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване /чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/, последният е представил молба /изложение/, в която е преповторил основанията за касационно обжалване /чл. 281 ГПК/. Лаконичният довод, че въззивния съд неправилно е приложил материалния закон, би могъл да бъде квалифициран като основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не може да обоснове приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
На второ място, допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т. 1 – 3 на цитирания регламент. Същественият материалноправен или процесуалнопрвавен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Дори и да се приеме, че според касатора, същественият въпрос е свързан с приложението на § 6а от ПЗР на ЗППДОбП, тъй като това е единственият конкретен въпрос, който се споменава в изложението, то по отношение на него не е осъществено поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не може да се счете, че е налице противоречие между въззивното решение /в обжалваната му част/ и цитираните две решения на ВКС. Изводът, който се налага от мотивите е, че въззивният съд е направил преглед на известната съдебна практика по повод приложение на цитирания параграф, като по отношение характера на срока, така и досежно началния момент от когато започва да тече този срок, е съобразена константната практика и са зачетени указанията на ВКС в отменителното решение № 496/12.07.2007 г. по делото. Именно с оглед на тази практика апелативният съд е приел, че са преклудирани вземанията на ищеца до датата на обявяване в ДВ на приватизационната процедура, /преклузията обхваща единствено вземания, които са били изискуеми към датата на обнародване на решението за откриване на процедура по приватизация съгласно Решение № 344/01.03.2002 г. на ВКС/, както и, че е било налице нарушаване на правата на притежателя на патента от страна на жалбоподателя след цитираната дата.
Позоваването на решение от 03.11.1997 г. на АС при БТПП е ирелевантно, с оглед изискването на процесуалния закон за разрешение, дадено от въззивния съд, но в противоречие с практиката на ВКС.
Не би могло да се приеме, че обжалваното въззивно решение е в разрез с посоченото от жалбоподателя решение на ВКС № 344/01.03.2002 г. по гр. д. №1136/2001 г. на V г. о., тъй като разрешението досежно характера на срока и тълкуване на нормата в цитираните съдебни актове не се различават съществено. Действителният обем на разглежданата правна норма се определя според специфичните цели, които преследва и произтичащите от нея в случаите на неоправдано бездействие неблагоприятни последици.
Неотносимо към случая е разрешението, дадено в решение № 81/27.01.2000 г. по гр. д. № 1138/1999 г.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Останалите, изложени в касационната жалба аргументи, са свързани с правилността на въззивното решение и не би могло да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 62/09.06.2008 г. по в. гр. д. № 1391/2007 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 62/09.06.2008 г. по в. гр. д. № 1391/2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: