6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 290
гр. София, 25.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 3217 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Х. Т. К., подадена чрез адвокат Д. Д. П. срещу решение № 678 от 03.05.2017 г. по гр. дело № 368/2017 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав.
Ответниците – К. М. Я. и И. С. Я., чрез адвокат В. А. С. са подали отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, в който са изложили становище за липсата на противоречие и/или несъответствие с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд /ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГКТК на ВКС/.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Варненски окръжен съд /В./ е потвърдил решение № 4718 от 13.12.2016 г. по гр. дело № 8463/2016 г. на Варненски районен съд /В./, гражданско отделение, ХХХ състав, с което е уважен иска, предявен против настоящия касатор от ответниците по касация за приемане за установено, че ищците не дължат на ответника сумата 3000 щатски долара по запис на заповед от 28.12.2001 г. с падеж от 01.05.2002 г., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 65.61 лв., представляваща направени по делото разноски, за което вземане срещу наследодателя на ищците – С. И. Я., починал на 28.03.2005 г. е бил издаден изпълнителен лист на 24.10.2003 г. по ч. гр. дело № 7909/2003 г. на В., ХІV състав. В. е потвърдил решението и в частта за разноските, като е присъдил разноски и за въззивното производство в полза на въззиваемата К. Я..
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени следните въпроси: „Тези материалноправни и процесуалноправни въпроси са за погасителната давност в изпълнителното производство, за начина, по който се прекъсва погасителната давност и в кои случаи се прекратява изпълнителното производство.“. Жалбоподателите поддържат, че В. е решил въпросите в противоречие с ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГКТК на ВКС. Същите считат, че приетото от въззивният съд, за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 16.07.2006 г., съответно за погасяване на вземането на 16.07.2011 г., както и че извършените след тази дата изпълнителни действия не прекъсват давността, е необоснован извод. Изложено е още, че давността била прекъсната с налагане на запор върху трудово възнаграждение. Цитирани са накратко част от приетите в ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГКТК на ВКС разрешения.
Във въззивното решение са изброени подробно предприетите от съдебният изпълнител по изпълнително дело /и.д./ № 1379/2003 г. процесуални действия, а именно: образуване на изпълнително дело срещу С. И. Я. по искане на Х. Т. К. – молба с вх. № 2927/04.12.2003 г. въз основа на изпълнителен лист от 24.10.2003 г., издаден за привеждане в изпълнение на определение от 17.10.2003 г. по ч. гр. дело № 7909/2003 г. на В., ХІV състав, постановено по реда на чл. 237 и чл. 242-249 ГПК /отм./, с което С. И. Я. е осъден да заплати на Х. Т. К. сумата 3000 щатски долара, дължима по запис на заповед от 28.12.2001 г., с падеж от 01.05.2002 г., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 65.61 лева, представляваща направени по делото разноски; разпореждане за изпращане на покана за доброволно изпълнение /П./ до длъжника; искания на съдебния изпълнител до [община] за справка, относно семейното положение на длъжника и до Агенцията за държавни вземания за справка, относно дължими публични държавни вземания към същия длъжник; направено искане от взискателя с молба от 26.05.2004 г. за извършване на справка от Службата по вписванията при В., за притежавано от длъжника недвижимо имущество; подаване на молба от взискателя за опис на имот в [населено място], [улица], апартамент № 38, бл. 11 и на движими вещи в имота, по която съдебният изпълнител е указал на взискателя да представи доказателства, че имотът не попада в приложното поле на разпоредбите на чл. 339 ГПК /отм./; подаване на молба от 04.07.2006 г. от Х. К. за изпращане на изпълнителното дело на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ – Н. Г., уважена с разпореждане от 07.07.2006 г.; получаване на изпълнителното дело от ЧСИ Г. на 12.07.2006 г. и образуването му под нов номер – 68/2006 г. В мотивите на въззивното решение са отразени и изпълнителните действия, извършени от ЧСИ след смъртта на длъжника – 28.03.2005 г., както следва: изискване на информация от Агенцията по вписванията – [населено място] и Общинска служба „Земеделие“, [населено място] за притежавани от Т. В. недвижими имоти, съответно на 12.09.2006 г.; изискване на информация за притежаваните от длъжника и неговите наследници имоти, адресирани до Агенцията по вписванията. Констатирано е от състава на въззивната инстанция, че за периода от 13.09.2006 г. до 08.09.2015 г. взискателят не е предявил искания за изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване на вземането му, като на 08.09.2015 г. същият е поискал от ЧСИ да изпрати П. на наследниците на длъжника, настоящите ответници по касация, конституирани в изпълнителното производство на 17.11.2015 г. Прието е още, че ЧСИ е получил справки относно притежаваните от новоконституираните длъжници имоти и е констатирано, че едва на 04.05.2016 г. взискателят е поискал предприемане на изпълнителни действия, чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И. Я., върху трудовото възнаграждение на длъжницата К. Я., като на 22.06.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на последната. Така установените по делото факти са дали основание на решаващият състав да направи извод, че давността е била прекъсната на 16.07.2004 г., с искането на взискателя за извършване на опис на посочения в молбата имот, по което съдебният изпълнител е постановил разпореждане, указващо на взискателя да представи доказателства, че имотът по отношение, на който е поискано извършване на опис не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 339 ГПК /отм./. В. е обосновал произтичащото от това обстоятелство съображение, за прекратяване на изпълнителното дело на 16.07.2006 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Разбирането на въззивният съд е, че действията, осъществени след прекратяване на делото не прекъсват погасителната давност, чийто срок е изтекъл през периода от 16.07.2006 г. до 16.07.2011 г. по арг. от чл. 117, ал. 1, вр. чл. 110 ЗЗД. Въззивният съд е разгледал и хипотеза, произтичаща от възражението на ответника по иска, за прекъсване на давността със всяко действие по изпълнителното дело и е приел, че от 12.07.2006 г. /датата на образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ/ до 08.09.2015 г. /датата на която взискателя е поискал ЧСИ да изпрати П. до наследниците на С. Я./ не са извършени други изпълнителни действия, освен изпращането на писма /от 12.09.2006 г./ от ЧСИ за притежавани от майката на длъжника имоти. Тези обстоятелства са дали основание на решаващият състав да мотивира съображения за прекратяване на изпълнителното дело на 12.09.2008 година /по арг. от чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/ и съответно за погасяване на вземането по давност на 12.09.2013 г. на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 110 ЗЗД.
Изводите, аргументирани в обжалваното решение са развити въз основа на разрешенията, приети в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно които прекъсва давността предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като изпълнителните действия, прекъсващи давността са разграничени от действия, които не пораждат този резултат. В съответствие с тълкуването, проведено от ОСГКТК на ВКС в цитираното решение, В. е обосновал извод за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. „перемпция“, настъпила по силата на закона, определил е конкретната дата, на която по изпълнителното дело е реализирана тази правна последица, отграничил е действията по изпълнителното производство, които в конкретния случай не са прекъснали давността от действието, прекъсващо давността и е мотивирал разбирането за изтичане на погасителната давност още на 16.07.2011 г. По изложените в решението на окръжния съд мотиви, обусловили изхода на делото касаторът не е поставил правни въпроси, а е формулирал въпроси, които не са обвързани с посочените по – горе съображения на въззивната инстанция и не произтичат от конкретно обосновано от състава правно разрешение. Не е правен въпросът за погасителната давност, като правен институт, за начина на прекъсването й, както и не е правен въпросът, в кои случаи се прекратява изпълнителното производство, тъй като нормите, съдържащи регламента им са предмет на изясняване в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС. С него ОСГКТК на ВКС се произнася по тълкуването на правни разпоредби, а не по правни въпроси, относно конкретен спор, които се разглеждат от състав на съответната съдебна инстанция и по които жалбоподателят е задължен да обоснове предпоставки за допускане на касационен контрол. Точният смисъл на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е разяснен в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, като правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, а в случая жалбоподателят не го е извел от посочените мотиви на въззивното решение, обстоятелство имащо за правна последица недопускане на касационен контрол. Затова настоящата инстанция намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. В допълнение към горните съображения следва да се има предвид, че в изложението не са мотивирани доводи за противоречие между изводите на въззивния съд и разрешенията в ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГКТК на ВКС. Не са такива доводи твърденията за необоснованост на извода на В., че вземането е погасено на 16.07.2011 г. Становището на касатора, аргументирано от неговия процесуален представител, че налагането на запор на трудовото възнаграждение /в изложението не е посочено за трудовото възнаграждение на кой от длъжниците се поддържа довода/ прекъснало давността е изложено, без оглед на обстоятелствата по делото. При изготвяне на становището не са съобразени разрешенията в цитираното ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГКТК на ВКС за това, че когато взискателя не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното производство се прекратява по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона. Погасителна давност за вземането тече по висящо изпълнително дело, по което не е възникнало основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като началният момент на срока за погасяване на вземането е от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. В случая налагането на запори върху трудовите възнаграждения на К. Я. и И. Я. не прекъсват давността, както неправилно поддържа касатора, чрез процесуалния си представител, тъй като тези действия са реализирани след прекратяване на изпълнителното дело, настъпило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона. Становището в изложението е в отклонение от ТР № 2/26.06.2015 г., а разрешенията във въззивното решение са в съответствие с тълкувателните мотиви в акта на ОСГКТК на ВКС.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящият си състав приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация – К. Я. разноски за касационното производство в размер на сумата 300 лв., които са установени с представения договор за правна защита и съдействие, съдържащ отбелязване за плащането им в брой.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 678 от 03.05.2017 г. по гр. дело № 368/2017 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав.
ОСЪЖДА Х. Т. К. да заплати на К. М. Я. разноски за касационното производство в размер на сумата 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: