О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
гр. София 26.02.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 11 ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5091 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез адв. Б. И. против решение от 28.03.2013 г. по гр.дело № 11127/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № II-67-130/09.07.2012 г. по гр.дело № 9533/2012 г. на Софийски районен съд в частта, в която са отхвърлени исковете, предявени от П. Н. Б. срещу [фирма] [населено място] с пр. осн.чл. 344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна уволнението, извършено със заповед № 13/29.12.2011 г., издадена от изп.директор на [фирма] на основание чл.328,ал.1,т.3 КТ – поради намаляване обема на работата, за възстановяване на предишната работа”редактор” и за заплащане на парично обезщетение за времето, следващо уволнението, през което П. Н. Б. не е полагал труд по трудово правоотношение – от 30.05.2012 г. до 26.06.2012 г. в размер на 6688 лв., и вместо отменената част е признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 13/29.12.2011 г., издадена от изп.директор на [фирма] на осн.чл.328,ал.1,т. 3 КТ, поради намаляване обема на работата, уволнението е отменено, П. Б. е възстановен на длъжността „редактор” при [фирма] , която е заемал преди уволнението и [фирма] е осъден да заплати на П. Б. на осн.чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ сумата 6688 лв. обезщетение за времето през което е останал без работа, поради незаконното уволнение от 27.05.2011 г. до 27.11.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 23.02.2012 г. до изплащането. С решение от 08.05.2013 г. по гр.дело № 11127/2012 г. на СГС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в съдебното решение от 28.03.2013 г.,постановено по гр.дело № 11127/2012 г. на СГС, като в диспозитива на решението, с което се присъжда обезщетение по иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ вместо от 27.05.2011 г. до 27.11.2011 г. се чете от 30.12.2011 г. до 26.06.2012 г.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. има ли намаляване на обема на работа в [фирма] след като дружеството преустановява издаването на печатното издание списание „П. с.” и продължава издаването единствено на електронния новинарски интернет сайт със същото наименование, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 270/02.06.2011 г. по гр.дело № 1661/2010 г. на ВКС IV г.о., решение № 29/08.02.2011 г. по гр.дело № 265/2010 г. на ВКС IV г.о., и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. налице ли е закриване на част от предприятие при положение, че се преустановява дейност по издаване на печатното издание списание „Правен свят”, която дейност не е организационно обособена в отделно структурно звено при работодателя, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 3. доколко при осъществяване на съдебен контрол върху прекратяване на трудовото правоотношение съдът има право на преценка при разглеждане на длъжностната характеристика „редактор в медия” да прави изводи за тематиката, за която съответния редактор следва да отговаря и съответно тематиката, която медията следва задължително да включва, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата П. Н. Б., чрез адв.Г. С. писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на П. Н. Б. със заповед № 13/29.12.2011 г., издадена на осн.чл.328,ал.1,т.3 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност преди уволнението – „редактор” и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 6840 лв.
От фактическа страна е прието, че възоснова на трудов договор от 07.05.2009 г. и допълнително споразумение от 06.07.2011 г. към него между страните по делото – жалбоподателят [фирма] и П. Б. е съществувало безсрочно трудово правоотношение. По силата на същото ищецът е заемал длъжността „редактор” с основно месечно трудово възнаграждение 1 140 лв.
Като е взел предвид длъжностната характеристика за длъжността”редактор” съдът е приел, че ищецът Б. е извършвал авторска и редакторска дейност, бил е задължен да изпълнява трудови задължения по подготвяне на свои печатни материали и да възлага теми на външни автори за изготвяне на такива печатни материали в съответствие с профилираната тематика на изданието – списанието, както и да извършва журналистически разследвания, и да редактира печатни материали, които да бъдат публикувани в медийните издания на работодателя.
Със заповед № 13/29.12.2011 г., издадена от изп.директор на дружеството-жалбоподател трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328,ал.1,т.3 КТ –поради намаляване обема на работа, считано от 30.12.2011 г.
Прието е, че от събраните по делото доказателства не е установено реално, фактически обемът на работата при работодателя да е намален като търговската дейност на работодателя да продължава да се осъществява при намален обем. Прието е за безспорно между страните обстоятелството, че към момента на прекратяване трудовия договор на ищеца е спряна дейността по издаване на списание „П.с.” разпространявано на хартиен носител.
Възоснова на показанията на разпитаната свидетелка Г. съдът е приел за установено, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения, като е извършвал редакторска дейност, а и сам е подготвял тематичен материал за изданията на работодателя, че журналистическия профил на ищеца е бил насочен към европейското право, като само ищецът е подготвял текстова по тази тематика.
Прието е с оглед обясненията на изпълнителния директор на [фирма] , изразени в писмено становище от 17.05.2012 г., че ищецът е публикувал свои статии на електронното издание „П. с.” от месец май 2011 г. до месец декември на същата година от 2 до 7 месечно при общо около 140 публикации на месец. Съдът е приел, че обясненията на ответника представляват и признание, че след като е преустановено издаването на списание „П. с.” работодателят е продължил да издава електронното издание в същия вид преди преустановяване на списанието при относително същия обем на публикации – дневно и месечно. Среднодневно и средно месечно според съда техният брой е сравним с тези, излезли през месеците 10,11 и 12 на 2011 г. и месеците 01.02. и 03.2012 г.
Съдът е приел, че при цялостното закриване на печатно издание, разпространявано на хартиен носител се преустановява, а не се намалява работата на служителите, чиито трудови функции са свързани с отпечатването на изданието на хартиен носител и публичното му разпространение. Прието е, че за да упражни работодателят правото си с едностранно волеизявление да прекрати трудовото правоотношение на служител на основание чл.328,ал.1,т.3 КТ то не следва да се отнася до дейността на предприятието изобщо, а към дейността, осъществявана чрез дадена трудова функция.
Според въззивния съд за да е налице намаляване обема на работата – на трудовите функции, включени в съдържанието на длъжността „редактор” следва обективно в количествено отношение да бъдат намалени изпълняваните трудови задължения, свързани с извършваната авторска и редакторска дейност, представляваща подготвяне на собствени печатни материали и възлагане на теми на външни автори за изготвяне на такива печатни материали, включително в извършването на журналистически разследвания и редактирането на материали, които да бъдат публикувани в медийните издания на работодателя.
Прието е, че работодателят не е установил чрез пълно и главно доказване, че публикуваните статии и информационни материали са намалели като брой в поддържаното от него електронно издание, като това обективно състояние да е трайно в относително продължителен период от време. Прието е, че работодателят не е установил публикуваните материали като тематична насоченост да са се различавали съществено в поддържаните от него две издания – на хартиен и на електронен носител. Според съда от показанията на св. Г. е установено, че само ищецът е подготвял статии, свързани с европейското право, че част от неговите авторски статии са били публикувани на електронния сайт, което обстоятелство е прието за установено и от признанието на органния представител на ответника [фирма] в становището от 17.05.2012 г.
Въззивният съд е приел, че работодателят не е установил намаляване необходимостта от трудовите функции, осъществявани от ищеца за постигане стопанските цели на дружеството поради обективни факти, независещи от волята на страните. Прието е, че ответникът по иска като носител на права върху електронното издание „П. с.” е продължавал да публикува авторски статии и материали на външни автори, по отношение на който са извършвани действия по редакция, че тази дейност съответства на трудовите функции, които изпълнява ищеца. Прието е за неустановено по делото количеството, броят на публикуваните статии в изданията на [фирма] да е намалял, което намаление да се дължи на трайно проявени във времето обективни обстоятелства, които не зависят от волята на страните. С оглед на тези съображения съдът е извел решаващия извод за незаконност на уволнението на ищеца П. Б. и за отмяна на същото.
Съдът е приел, че в настоящият случай не е налице редуциране на дейността, за извършване на която ищецът е изпълнявал трудовите си задължения в количествено отношение. Прието е, че трудовите задължения, които са включени в длъжността „редактор” са продължавали да се осъществяват в пълен обем с единствената разлика в материалния носител – на електронен, вместо на хартиен носител, че средновневното и средномесечно броят на публикациите на ищеца на електронната страница на издателя в Интернет е сравним през месеците 10,11 и 12 на 2011 г. и през 01.02 и 03 на 2012 г. Прието е, че при извършване уволнението на ищеца не е установено намаление в темите, количеството и предметното съдържание на материалите, които е следвало да бъдат публикувани в информационните издания на работодателя, съответно на обема на новините и аналитичните статии. Според съда при намаляло финансиране на дейността, но запазен обем на работа работодателят следва да прекрати трудовите договори на свои служители на основание съкращаване на щата, а не поради намаляване обема на работа.
Въззивният съд е изложил и доводи по твърденията на ответника, че двете издания – на хартиен и електронен носител, като отделни медии представляват самостоятелно обособени структурни звена. При тази хипотеза съдът е приел, че се касае за закриване на част от предприятието, а не до намаляване обема на работата.
При тези съображения съдът е направил решаващите изводи за основателност на исковите претенции с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ. Приет е за основателен и иска с пр.осн.чл.225,ал.1 КТ. Прието е, че като последица от незаконното уволнение ищецът Б. е останал без работа за времето от 30.12.2011 г. до 26.06.2012 г. и че брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец преди уволнението е в размер на 1 140 лв. С оглед на това съдът е приел, че искът е основателен за сумата 6688 лв., заедно със законната лихва, считано от 23.02.2012 г. до окончателното изплащане.
С решение от 08.05.2013 г. по гр.дело № 11127/2012 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение от 28.03.2013 г. в частта относно присъденото обезщетение по предявения иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ, като периода от време се чете от 30.12.2011 г. до 26.06.2012 г.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по въпросите, формулирани в п.1-ви и 2-ри от изложението. Поставените въпрос са по правилността на обжалваното въззивно решение, а не правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение. Материално правният или процесуално правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК, каквото е настоящото К. съд преценява дали формулирания от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по чл.290 ГПК. Като взема предвид изложеното съдът намира, че поставените въпроси по п.1-ви и 2-ри от жалбоподателя касаят правилността на обжалваното въззивно решение, за възприетата фактическа обстановка от съда, за преценка на представените доказателства и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същите съдът следва да преценява, ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се преценява наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия въпрос, поставен в изложението – доколко при осъществяване на съдебен контрол върху прекратяване на трудовото правоотношение съдът има право на преценка при разглеждане на длъжностната характеристика „редактор в медия” да прави изводи за тематиката, за която съответния редактор следва да отговаря и съответно тематика, която медията следва задължително да включва. Правният въпрос е относим към предмета на спора, но не е единственият, който е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Решаващите изводи на съда са, че в конкретния случай жалбоподателят като работодател не е установил, че публикуваните статии и информационни материали са намалели като брой в поддържаното от него електронно издание, съответно това намаление като обективно състояние да е трайно в относително продължителен период от време. Решаващ извод е, че работодателят не е установил, че публикуваните материали като тематична насоченост са се различавали съществено в поддържаните от него издания на хартиен и на електронен носител. Решаващ е и извода, че е установено по делото, че трудовите задължения, включени в длъжността на ищеца „редактор” са продължавали да се осъществяват в пълен обем, но на различен материален носител – на електронен, вместо на хартиен. Именно възоснова на тези изводи съдът е направил и крайния извод за основателност на исковите претенции. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос по п.3-ти от изложението.
С оглед на изложените съображения съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя [фирма].
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 28.03.2013 г. по гр.дело № 11127/2012 г. на Софийски градски съд, поправено с решение от 08.05.2013 г. по гр.дело № 11127/2012 г. на Софийски градски съд, по касационна жалба вх. № 52883/07.05.2013 г., подадена от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.6, офис 607, чрез адв. Б. И..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: