5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
София, 29.04. 2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1282/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1317 от 30.10.2012 г. по т. д. № 902/2012 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 256 от 28.03.2012 г. по т. д. № 744/2010 г. в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на ответното дружество [фирма], [населено място] е определена датата 31.12.2008 г.
В касационната жалба се поддържа, че по отношение на определената начална дата на длъжника въззивното решение е неправилно по съображения, че: финансовото състояние на длъжника [фирма], [населено място] е преценявано въз основа на данните от счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2008 г. и останалите съпътстващи отчети за приходите и разходите на търговеца, представени пред НАП, независимо от обстоятелството, че същите съдържат некоректни осчетоводявания, а не са съобразени данните от счетоводния баланс към 31.12.2008 г., представен пред кредитора [фирма], [населено място], в който не са установени нередовни вписвания и осчетоводявания; въззивният съд неоснователно е приел за ирелевантни при определяне състоянието на неплатежоспособност на ответното дружество сключените между него и банките-кредитори [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] анекси към договорите за кредит, с които задълженията по тях се отсрочват и разсрочват, без да отчете, че, измествайки падежите на задълженията си по договорите за кредит след повече от година, длъжникът намалява размера на краткосрочните си задължения и съответно се увеличава възможността тези задължения да бъдат удоволетворени с наличните му краткотрайни активи; неправилно решаващият състав е приел, че началната дата на неплатежоспособността не трябва да бъде обвързана с конкретен падеж на изискуемо и непогасено задължение с характеристиките на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Според касатора, за начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 31.12.2010 г.
Като значими за изхода на конкретното дело по отношение началната дата на неплатежоспособността, с твърдението, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, са посочени въпросите: 1. Има ли значение при преценката на доказателствената стойност на частен свидетелстващ документ, приет като доказателство по делото, обстоятелството пред кого е бил представен същият; 2. Има ли по-голяма доказателствена стойност частен документ /баланс/, представен пред НАП, в сравнение с частен документ /баланс/, представен пред трето лице, само поради обстоятелството пред кое лице е представен; 3. Може ли съдът да определи начална дата на неплатежоспособност на дружество въз основа на нередовно водено счетоводство. Поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е аргументирано с липсата на съдебна практика по посочените въпроси.
Ответниците по касация – [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и С. П. Х. от [населено място] – не заявяват становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания от съда срок, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Пловдивски окръжен съд по отношение на началната дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място], която е единствен предмет на въззивното обжалване, решаващият състав е приел, че именно към посочената от първоинстанционния съд дата 31.12.2008 г. дружеството-длъжник е било в състояние на неплатежоспособност. Този извод е направен въз основа на първоначалното заключение на счетоводната експертиза, в което определеният коефициент за обща ликвидност за финансовата 2008 година е под единица /0.12/, възприето от съда поради това, че при изследването на финансово-икономическото състояние на длъжника за периода 2008 – 2010 година са използвани съставените от него годишен финансов отчет за 2008 година, счетоводен баланс към 31.12.2008 година и отчет за приходите и разходите за 2008 година, представени пред НАП, след съответно коригиране от вещото лице на баланса /поради неточности в записванията/. Отказът на въззивния съд да съобрази допълнителното заключение на счетоводната експертиза, в което коефициентът за обща ликвидност е определен над единица /1.34/, е аргументиран с обстоятелството, че то е изготвено по представения от един от кредиторите / [фирма], [населено място] / счетоводен баланс. Поради това, че този баланс е съставен по конкретен повод – във връзка със сключване на търговска сделка между посочения кредитор и длъжника, е преценено, че същият не може да има такова доказателствено значение, каквото имат коригираният от вещото лице счетоводен баланс към 31.12.2008 година, останалите съпътстващи отчети за приходите и разходите на търговеца и годишните данъчни декларации по ЗКПО за 2008, 2009 и 2010 г., представени пред НАП, тъй като те носят по-пълна и точна информация относно релевантните за спора факти.
Като ирелевантни към началната дата на неплатежоспособността съдът е счел сключените между банките-кредитори и дружеството-длъжник анекси към договорите за банкови кредити, приемайки, че с тях не се установява погасяване на паричните задължения по тези кредити, а само тяхното разсрочване с натрупване на капитализирани лихви и увеличаване дълга на длъжника. Поради това решаващият състав е преценил, че няма основание за начална дата на неплатежоспособността да се приеме датата 21.01.2010 г., на която въззивникът [фирма], [населено място] е обявил за предсрочно изискуем целият кредит по договора с [фирма], [населено място] от 28.02.2006 г.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Отговорът на тези въпроси е предпоставен изцяло от обсъждането на събраните по делото доказателства и възприемането на фактическата обстановка, което, съгласно изричните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е неотносимо към допускането на касационния контрол. Преценката досежно доказателствената стойност на приетите по делото документи е част от изключителната правораздавателна компетентност на въззивния съд като инстанция по съществото на спора. В случая решаващият състав е изложил конкретни съображения за това, защо счита за достоверни данните, съдържащи се в счетоводния баланс на дружеството-длъжник пред НАП, а не в отчета, представен пред [фирма], като е обосновал изводите си с различните поводи за съставянето на двата документа, акцентирайки на факта, че представеният пред банката баланс е във връзка с предстоящото сключване на договор за кредит между нея и търговското дружество, т. е. във връзка с конкретни търговски отношения. Проверката за това, дали изводите на въззивния съд са правилни и дали доказателствената сила на документите е преценена в съответствие с установените в процесуалния закон /чл. 178 и сл. ГПК/ правила, е въпрос, който може да бъде обсъждан едва в производството по разглеждане на касационната жалба, но не и при допускането й.
С правилността на обжалвания акт е свързан и въпросът „Може ли съдът да определи начална дата на неплатежоспособност въз основа на нередовно водено счетоводство”. Освен това, този въпрос няма характер на обуславящ изхода на делото и поради обстоятелството, че същият изобщо не е бил предмет на спора във въззивното производство и по него не е налице произнасяне в обжалвания акт.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължението да обсъжда наличието на допълнителните предпоставки за прилагане на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1317 от 30.10.2012 г. по т. д. № 902/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: