4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
София, 23.05.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3778/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие” – [населено място], срещу въззивно решение от 08.05.2013 г., постановено по в. гр. д. № 46/2013 г. на Окръжен съд – Монтана. С посоченото решение е потвърдено решение от 05.11.2012 г. по гр. д. № 254/2012 г. на Районен съд – Берковица, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК от ДФ „Земеделие” против Х. В. П. иск за установяване съществуването на парично вземане за сумите 24 446 лв. и 1 580.81 лв., предмет на издадена в производството по ч. гр. д. № 537/2011 г. на Районен съд – Берковица заповед за незабавно изпълнение.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноските по делото.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Без изрично позоваване на тях, с изложението са представени решение по адм. д. № 3543/2011 г. на Върховен административен съд и решение по гр. д. № 76/2008 г. на Смолянски окръжен съд.
Ответникът по касация Х. В. П. от [населено място] не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК от ДФ „Земеделие” против Х. В. П. иск за установяване съществуването на парично вземане за сумите 24 446 лв. и 1 580.81 лв., за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, оспорена от длъжника с възражение по чл.414 ГПК. В исковата молба са изложени твърдения, че : След одобряване на предложен със заявление от 24.03.2009 г. проект за финансово подпомагане по мярка 112 от ПСРС по реда и при условията на Наредба на 9/2008 г. на МЗП и сключен договор № 12/112/03788 от 23.10.2009 г. ДФ „Земеделие” превел на ответника сумата 24 446 лв., представляваща първо плащане от отпуснатото финансиране; При извършена впоследствие служебна справка в ИАСС ищецът установил, че още към момента на кандидатстването за финансиране ответникът не е притежавал разрешение по чл.28 ЗППМ за производство на посевен и посадъчен материал, поради което не е могъл да декларира обработваема земя с характеристиките на разсадник за трайни насаждения; Липсата на разрешение по чл.28 ЗППМ, предвидено в чл.9, ал.1, т.8 от Наредба № 9/2008 г. на МЗП като условие за отпускане на финансова помощ по мярка 112, обуславяла нищожност на сключения договор и пораждала за ищеца вземане към ответника по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на получената като финансово подпомагане сума, ведно с лихви за забава в размер на 1 580.81 лв. за периода от 10.10.2009 г. до 24.08.2011 г.
Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение за отхвърляне на иска, което е потвърдено от въззивния съд.
За да счете иска за неоснователен, въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор не е нищожен и че получаването на сумата 24 446 лв. от ответника не е лишено от основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Така възприетото разрешение е мотивирано с аргумент, че разпоредбата на чл.9, ал.1, т.8 от Наредба № 9/2008 г. на МТП в редакцията, действаща към момента на подаване на заявлението за отпускане на финансова помощ и към момента на сключване на договора, не е предвиждала като задължително изискване при кандидатстване за подпомагане представяне от кандидата на разрешение по чл.28, ал.1 ЗППМ за производство на посевен и посадъчен материал, когато в заявените площи има посочени разсадници за трайни насаждения. Обстоятелството, че с последващо изменение на цитираната наредба, обн. в ДВ бр.60/07.08.2012 г., е въведено изискване кандидатът да притежава и да представи разрешение по чл.28, ал.1 ЗППМ, е преценено като ирелевантно за действителността на договора, сключен в съответствие с действащите към момента на възникване на правоотношението законови и подзаконови нормативни актове. Като допълнителен аргумент за действителност на договора въззивният съд е посочил, че дори разрешението да е било необходимо, липсата му не би довела до нищожност на договора, тъй като то е относимо към условията за извършване на финансирането, които са признати за изпълнени от експертите на ДФ „Земеделие”, преди да се пристъпи към сключване на договора.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд – Монтана въззивно решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал като значим за изхода на делото следния въпрос : Установяването на условие за недопустимост на финансиране по мерките на ПРСР, а именно – противоречие на кандидата или проекта с условията по приложимата наредба, отразява ли се на действителността на сключения между ДФ „Земеделие” и бенефициера договор за финансова помощ”.
С оглед решаващия извод на въззивния съд, обусловил отхвърлянето на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск, поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на него не може да се допусне. За да отхвърли иска, въззивният съд не е приел, че ответникът – бенефициер по сключения с ДФ „Земеделие” договор и/или предложеният от него проект не са отговаряли на условията за финансиране, уредени в Наредба № 9/30.04.2008 г. и в частност – в нейния чл.9, ал.1, т.8. Точно обратното – изводът на въззивния съд е, че договорът е сключен при съответствие на кандидата и на проекта с изискванията на чл.9, ал.1, т.8 от Наредбата в приложимата към спора редакция, действаща към момента на подаване на заявлението за отпускане на финансова помощ и към момента на сключване на договора. Въззивният съд е посочил изрично, че изискването за притежание на разрешение по чл.28, ал.1 ЗППМ за производство на посевен и посадъчен материал от кандидата за финансиране по мярка 112 е въведено с последващо изменение на Наредба № 9/2008 г., което е неприложимо към по-рано сключения между страните договор и не може да обоснове неговата нищожност поради противоречие със закона по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. Така направеният съдържа и констатация за съответствие на кандидата и на проекта с условията за финансиране, уредени в приложимата редакция на наредбата, което сочи, че въведеният с изложението правен въпрос не е обуславящ за отхвърлянето на предявения по делото иск.
Поради несъответствие на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК не следва да се обсъждат поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК и представените съдебни решения, чиято относимост към предмета на производството по чл.288 ГПК не е обяснена от касатора.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.05.2013 г., постановено по в. гр. д. № 46/2013 г. на Окръжен съд – Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :